Нали помните как по „любимата“ ни математика се започва от едно уравнение, което пък накрая води до равенство, което, в доста случай, отначалото е било невидимо и невъзможно дори да бъде предположено. Спокойно, акцентът няма да е върху математиката. Това е статия за едно просто уравнение, чието решение обаче е най-сложното в цялата наука, наречена математика, защото неизвестните са две – изкуството и човекът. А дали уравнението ще бъде решено и накрая равенството между двете неизвестни ще възтържествува? Трудно, особено при положение, че двете неизвестни сами по себе си са енигма за философи и математици. Нека обаче опитам, дайте ми шанс.
Изкуството всъщност не представлява общоприетото понятие за думата. Дефиницията на „изкуство“ не се свежда единствено до кино, картини, театър, музика и т.н. При най-елементарна проверка на значението на термина в интернет (всеки може да провери за отрицателно време) установяваме, че може да бъде представен по следните 3 начина:
1.Област от човешката дейност, при която действителността се пресъздава чрез художествени средства.
2.Един вид човешка дейност за пресъздаване на действителността чрез художествени средства – театрално изкуство, киноизкуство, музика.
3.Изключително майсторство, владеене на някаква дейност (пр.: Голямо изкуство е кулинарията. Изкуство на превода.)
Ужас! Усетихте ли го? Сякаш жегата отвън засилва задушаващия ефект. Дано изкуството няма клаустрофобия. Горкото, То. Как може да бъде затворено и ограничено по такъв начин. При положение, че има безграничен потенциал, при положение, че може да тръгне и да успее във всяка една насока, всяко едно начинение, при положение, че именно Неговата уникалност се изразява в различността и неограничеността. И въпреки това, То бива затворено между три стени (даже не са четири), от които, не знам дали забелязахте, но две са напълно идентични, просто с разменен словоред.
Ако трябва да се илюстрира картинката (казано по друг начин – да говорим за изкуството чрез изкуство), тя би изглеждала така: Изкуството е човек. Той е в затвор. Затворът обаче е нестандартен, невиждан, необикновен. Съставен е, както вече казахме, от три стени. Две от тях са напълно еднакви, просто едната се намира отляво, а другата отдясно. Те са огледални. Третата обаче е отдолу. Представихте ли си го – един своебразен триъгълник. Вече описахме първите две, тези – еднаквите, подлудяващите. Какво обаче представлява третата? Нека си припомним:
3.Изключително майсторство, владеене на някаква дейност.
Алилуя! Ето, че, все пак, има изход. Бягството от затвора е напълно възможно (и то без затворът да е Централния софийски). Третата стена е дупката, през която да се измъкнем. Тя ни доближава най-много до света (до истинското).
Вече по-сериозно, защото имам уравнениe за разрешаване. Казано директно, без метафори – първите две дефиниции, които, изглежда (според интернета, който знае всичко), се водят най-добре описващи значението на думата „изкуство“, са еднакви и твърде тясно описващи изкуството. Третата обаче е надеждата. Особено втората му част – „владеене на някаква дейност“, особено една специална неопределителна думичка – „някаква“. Много ми допадна (особено на фона на другите две определения), защото изкуството наистина не може да бъде описано само чрез няколко действия или само чрез няколко негови вариации (като кино, театър, картини). То е много повече и се крие във всичко, което правим.
Дори в най-обикновения ден на човек присъства изкуството. Самият процес на дишане, самият процес на изпомпване на кръв от сърцето, самата функция на мозъка, който контролира толкова сложно устроен организъм като човешкия. Човекът сам по себе си е изкуство. А щом човекът е изкуство, то, логично, почти всяко (дори бих казал всяко, просто избягвам крайности) негово действие е малко или много изкуство. Дори нещо повече – не само действията, но и човешките чувства са изкуство – обич, омраза, гняв, радост. Но също така е вярно и че някои хора творят много повече от друга част. Това, най-вече, е така, защото си позволяват да „избягат от тристенния затвор“. Виждат проуката в третата стена и избират да са свободни – свободни да разсъждават, да действат, да творят, необременени от потисничеството на ограничителните две стени. Това също е изкуство – да си позволиш да я намериш, но и да избягаш, носейки се към истинското богатство на свободния свят.
А защо изкуството има значение? Както споменах – всеки човек сам по себе си е изкуство. Простата и омразна за много изкуства (хора) математика, преобразува въпроса в следния: „А защо човекът има значение?“, а това вече е въпрос, чийто отговор е различен, уникален и неповторим за всеки поотделно. Успех в търсенето на отговора.
А, колкото до уравнението – дори да е решено, двете неизвестни в него ще си останат неизвестни.
3.5