“Прогнози” и няколко български обещаващи творци

“Имаме усещането, че идва нова вълна. Прогнозите са оптимистични, въпреки промените във видимостта.”

Изложбата “Прогнози”, която се откри на 7-ми август, е поглед към към бъдещето в програмата на галерия “Контраст”. Тя събра седем живописци и четирима скулптори, всичките млади и завършили образованието си през последните години в Академията.  Правят впечатление с овладения си професионализъм и смели решения.

Те нямат проблеми с отричането на традиционните форми. Не загърбват живописта и нямат нагласа, че тя е изчерпана. Напротив,  за тях това е достатъчно богат език – чрез нея се опитват да изразят света около себе си. “А той е младежки шарен, има нещо от лекотата и лекомислието, но и сравнително напрежение като при всеки човек с гражданско съзнание” – разказва кураторът на изложбата проф. Станислва Памукчиев. Той определя тяхната емоционалност, най-общо казано, като експресивен реализъм. Една младежка мечтателност, която таи в себе си нотка ирония.

Защо “Прогнози”? “Защото това са наистина млади хора, които са усетили отново какво е изконното призвание на изкуството – да се занимава със смисъла на живота.” – разказва един от кураторите на изложбата проф. Аксиния Джурова. Въпросът дали те ще продължат да се занимават със своето поприще и как ще развият своята живопис и скулптура стои отворен. “Трудно е. Държавната институция напоследък дава признаци за живот, но това е една разрушена система, която не може да проработи. Появяват се и някои форми на меценатство.” – констатира проф. Станислав Памукчиев.

“В края на 20-ти и началото на 21-ви век изчезнаха истинските меценати” – категорична е проф. Аксиния Джурова. Идеята на събитието е и да възпита вкус към меценатство, което да инвестира в млади творци, прогнозирайки, че един ден това ще бъдат големите имена. Галерия “Контрасти”, която вече има две години зад гърба си, за първи път прави подобна инициатива. Проф. Аксиния Джурова се надява това да постави началото на един диалог и представянето на обещаващи художници и скулптури в пространството да се превърне в добра практика.

“Действително се появи една нова генерация. През последните 7 – 8 години навлезе един леко различен дух.” – разказва за това какво отличава младите творци в момента проф. Станислав Памукчиев. Липсва енергията на отрицание, характерна за 90-те години, както и ироничното отношение спрямо самото изкуство и социалното. Младите днес живеят в едно относително съгласие спрямо действителността такава, каквато е. За тях има известно раздразнение, но липсва отчетлив хоризонт на съпротива. Няма какво да отричат и възприемат света, какъвто е. В този смисъл техният избор става много дълбоко личностен, а постигането на самоиндификация в известна степен проблемна. Те търсят опора в малката общност, каквато е Академията.

“На тях предстои да оформят таланта си, който в “момента е на буци” и да имат характера да удържат на “бурите в прогнозата”, каквито са злободневието, напрежението, изкарването на хляба.” 

По материала работи и Константин Гърков.