На 23 май от 19:00 часа, One monev gallery представя изложбата “Космодрум”
Изложбата Космодрум е част от антропологично изследване, което се занимава с ролята на бъдещето в нашето близко минало. Най-вече космическото бъдеще и надеждите за междузвездни пътешествия. Проектът се занимава със съпреживяването на Космическата ера и надпреварата за Космоса у нас.
Позаровени в емоционалната история на отминалия режим, участието на България и отзвукът от световната космическа експлорация са теми, които превземат културния живот на страната по много начини. Още от 60-те години символичното присъствие на космонавти, звездолети, и планове за галактическо бъдеще се промъкват в политическите речи, популярната литература и научните директиви (напр. прогностика). Световните космически програми се развиват бързо и с кацането на Луната глобалното присъствие на космическата тема дава отзвук в архитектурата, музиката, модата и изобщо популярната култура. В България през 70-те и 80-те години, колонизацията на космоса и приказките за извънземни са централна тема в детските книжки, младежки комикси и списания, а научната фантастика достига феноменална популярност – най-вече с флаг-проекта Библиотека Галактика.
Освен в популярната култура, космическото бъдеще е заложено и в пропагандния дискурс, където светлото бъдеше е неизбежно. Едва ли не – гарантирано продължение на комунистическия строй. Ръководството на тогавашния режим се понася към космоса не само на думи: България е единствената държава в програма „Интеркосмос“, която изпраща не един, а двама космонавти. През 80-те години България става трета страна, след САЩ и Русия, производител на харна за космонавти. Междувременно произвеждаме техническо оборудване за руската космическа агенция, като страната е водещ производител на роботи за източния блок (около 45% процента от общото производство).
България е космическа нация!
А вие спомняте ли си ли кога беше това? Когато „Седморката на Блейк“ беше най-гледания сериал, а всяко дете си мечтаеше да бъде космонавт?
Изложбата КОСМОДРУМ е един опит да се разгледа културното наследство на Космическата Ера* в България. Аполитичен прочит на „политиките на бъдещето“ от нашето минало. Разказ за космическата ни история. И демонстрация на огромната популярност на темата космическо бъдеще в българската култура.
Експозицията ще покаже космическото в най-известните му проявления в масовата култура у нас, както и в по-неизвестните.
В заключение ще бъдат показани и селекция работи на съвременни артисти-космонавти, защото ние може да не сме все още в космоса, но космоса е вече в нас. Сред тях са Станислав Беловски, Ясен Згурвоски, Красимир Терзиев, Иван Костолов, Кокимото, Трендафила Трендафилова и др.
*Космическата ера е период от съвременната история, който бележи присъствието на човека в космоса. Тя започва с изстрелването на първия сателит „Спутник“ през 1957 г. и продължава, и до днес. В културно отношение обаче, периода се смята за отминал поради затихване на отзвука от космическите програми в световен мащаб. От културна гледна точка Космическата ера е ретро.
^Надпреварата за космоса е част от общото технологично състезание между Източния и Западен блокове по време на Студената война. Надпреварата се води открито в публичния и медиен дискурси и оставя дълбоки следи в културата на народите от двете страни на Желязната завеса. Въпреки че Съветският блок повежда в началото, Западният блок е пълен победител с кацането на Луната, което приключва и самата Надпревара.
