‘Edythe and Andrew Kissing on Taxi, New York,’ 2007
В продължение на повече от 45 години художникът и моден фотограф Родни Смит представя уникалната си визия на света чрез своята причудлива работа. Художествена и сюрреалистична, снимките му гравират страниците на TIME, The Wall Street Journal и The New York Times. Дори и след смъртта му през 2016 г. наследството му продължава да пътува през галериите и музеите, а работата му вдъхновява редица публикации и нови фотографи.
Докато учи в Йейл, Смит попива познанията на известния фотограф Уокър Евънс. Съчетавайки това, което е научил, четири фактора стават движещата сила зад неговата работа – състав, мащаб, пропорция и връзка.
“Композицията във фотографията е като ритъмът в музиката“, споделя той през 2015 г. за изданието My Modern Met. – “Аз съм продукт на по-ранна ера – например, когато композиционните сетива на фотографи като Хенри Картие-Бресън, У. Юджийн Смит, Андр Керцз и др. са безупречни; всичко е на правилното място”.
Във време, когато сме свикнали да виждаме манипулации с фотографии е важно да се отбележи, че композициите на Смит са създадени с помощта единствено на камера. Верен преданоотдаден на филмовата фотография, той никога не преминава към цифрова технология, предпочитайки да прави магия на място, а не в постпродукция.
През по-голямата част от кариерата си Смит прави черно-бели снимки, а от 2002 г. преминава само в цвят. Въпреки това, всички негови изображения имат класически, безкраен вид, сякаш героите са преустановени. Дори когато гърбовете им са обърнати към камерата или лицата им са затъмнени, уменията му като фотограф на изящното изкуство излъчват неизявени емоции в зрителя. Според собствените му думи това е “мисията му да намери ред в хаос”.
Родни Смит в сюреализма
Човек в боулинг шапка, скача от небостъргач или високо на стълба в “Таймс Скуеър” – тези иконични образи на Смит несъмнено намигват на сюрреализма. Намигване към белгийския майстор Рене Магрит, Смит вижда работата си като част от лично търсене, което му помогна да се справи и да разкрие най-интимните си чувства. “Сложих живота си на линията за фотографията и той върна усилията с изобилие”, пише той в блога си през 2014 г.
По този начин сюрреалистите разглеждат своето изкуство като средство за изразяване на несъзнателното. Това отношение му позволява да работи гъвкаво на всяко място и да улови историята, докато се разгръща.
“Нямам никакви предсказани или предопределени идеи. Местоположението е ключът, в който композирам. След като намеря местоположението, всичко за мен идва. Едно от нещата, което е интересно е, че въпреки че снимките ми изглеждат толкова съставени, те са изключително спонтанни. 95% от снимките, които правя, дори не знаех, че ще същесвуват, няколко минути преди това”.
