Изложбата КОСМОДРУМ е част от антропологично изследване на Ралица Константинова, което се занимава с ролята на бъдещето в нашето близко минало. Най-вече космическото бъдеще и надеждите за междузвездни пътешествия. Проектът се занимава със съпреживяването на Космическата ера и Надпреварата за космоса у нас.
Позаровени в емоционалната история на отминалия режим, участието на България и отзвукът от световните космически постижения са теми, които превземат културния живот на страната по много начини. Още от 60-те години символичното присъствие на космонавти, звездолети и планове за галактическо бъдеще се промъкват в политическите речи, популярната литература и научните директиви (напр. прогностика). Световните космически програми се развиват бързо и с кацането на Луната глобалното присъствие на космическата тема дава отзвук в архитектурата, музиката, модата и изобщо популярната култура. В България през 70-те и 80-те години, колонизацията на космоса и приказките за извънземни са централна тема в детските книжки, младежки комикси и списания, а научната фантастика достига феноменална популярност – най-вече с флаг-проекта Библиотека Галактика.
Освен в популярната култура, космическият хоризонт е заложен и в пропагандния дискурс, където светлото бъдеше е неизбежно. Едва ли не – гарантирано продължение на комунистическия строй. Ръководството на тогавашния режим се понася към космоса не само на думи: България е единствената държава в програма “Интеркосмос”, която изпраща не един, а двама космонавти; като нация сме 6ти в света да изпратим човек в космоса. През 80-те години България става трета страна, след САЩ и Русия, производител на харна за космонавти. Междувременно произвеждаме техническо оборудване за руската космическа агенция, като страната е водеща в манифактурата на роботи за източния блок (около 45% от общото производство).
България е космическа нация!
А вие спомняте ли си ли кога беше това? Когато “Седморката на Блейк” беше най-гледания сериал, а всяко дете си мечтаеше да бъде космонавт?
Изложбата КОСМОДРУМ е един опит да се разгледа културното наследство на Космическата ера в България. Аполитичен прочит на „политиките на бъдещето“ от нашето минало. Разказ за космическата ни история. Демонстрация на огромната популярност на темата космическо бъдеще в българската култура.
Ще ви покажем космическото в най-известните му проявления в масовата култура у нас, както и в по-неизвестните.
В заключение ще покажем и селекция работи на съвременни артисти-космонавти, защото ние може да не сме все още в космоса, но космоса е вече в нас!
Списък на артисти-космонавти и какво е космоса за тях?
(съвременна секция)
Станислав БЕЛОВСКИ
За него космоса е съвременност. Вселената му е просторна и в нея намират място тези, комуто е тесно на земята.
Силвия БОГОЕВА (с VRcity и Мона Раданова)
Си изработи сама скафандъра и тръгна сред звездите…
Елена ВЕЛКОВА
Преработва образи от детството. А те пък са си космически.
Емилия ЕМИЛОВА
Отдавна е в космоса. От малка иска да е космонавт. В звездите на Емилия летят малките й кученца, космически кораби и извънземни.
Ясен ЗГУРОВСКИ
Самият той е космос. Многостранния Ясен е и фантастичен и космичен. Изобщо интергалактичен.
Венелина КАТАНСКА
Биолог по образование, тя намира своя космос под микроскопа и разни технически средства.
Калоян Илиев – КОКИМОТО
Вселената го вдъхновява още от бащините му списанията Космос. За него космоса е мястото където се простира общото съзнание. От там всички ние черпим идеи и вдъхновение.
Иван КОСТОЛОВ
По-скоро фантастичен, Иван КОСТОЛОВ се интересува от формите и техния потенциал. Неговият Космос е в хексагоните на медените питки и в къдравите форми на гигантски марули.
Никола МИХОВ
Изобщо не го интересува космоса, той се вълнува от Комунизма.
Борис МИСИРКОВ и Георги БОГДАНОВ
Работите, които показваме на визуалното дуо се занимават с космоса и бъдещето. Как ще изглеждат за бъдещети генерации забравените паметници-мастодонти от социализма?
Красимир ТЕРЗИЕВ
Творчеството му отдавна е в орбита. Но космичното, казва той, за него е работеща метафора за виртуалното. “Космосът при мен не е проекция на фантазията, а възможност за критика на настоящето.”
Трендафила ТРЕНДАФИЛОВА
Си мечтае да е от друга планета. Дори и в най-тривиалните й работи – като композиция от кухнята й или разхвърляна детска стая, се промъкват тайни символи на космичното и извънземното.
Ивайло ХРИСТОВ
За разлика от другите, работите на Ивайло са наистина в космоса. Спечелили конкурс на НАСА работите са качена на сонди BENNU и в момента летят към нея. За Ивайло космоса е свързан с настоящите технически развития, които, той вярва вече могат да ни отнесат към звездите.
Пламен ЯНКОВ
На Пламен космоса му е в джоба!
Космонавти – артисти
(Историческа секция)
Оригинални работи на Текла АЛЕКСИЕВА, Андрей ТАРКОВСКИ, и В.И. Храбаров.
Архивни работи (благодарение на СОЦМУЗ) на:
Венелин ВЪЛКАНОВ
Васил ВЪЛЧЕВ
Любен ДИМАНОВ
Иван ЙОВЧЕВ
Стефан МАРКОВ
Огнян МИРЧЕВ
Любомир МИХАЙЛОВ
Георги КОВАЧЕВ
Илия САРЪИЛИЕВ
Румен СКОРЧЕВ
Любомир ЧЕХЛАРОВ
Очакваме ви на КОСМОДРУМА!
*Космическата ера е период от съвремената история, който белeжи присъствието на човека в космоса. Тя започва с изстрелването на първия сателит “Спутник” през 1957г. и продължава, и до днес.
В културно отношение обаче, периода се смята за отминал поради затихване на отзвука от космическите програми в световен мащаб.
От културна гледна точка Космическата ера е ретро.
^ Надпреварата за космоса е част от общото технологично състезание между Източния и Западен блокове по време на Студената война. Надпреварата се води открито в публичния и медиен дискурси и оставя дълбоки следи в културата на народите от двете страни на Желязната завеса.
Въпреки че Съветският блок повежда в началото, Западният блок е пълен победител с кацането на Луната, с което прилючва и самата Надпревара.
