Димитър Йовков печели наградата за стихотворение в Литеартурен конкурс ,,Изящното перо-2019‘‘ в категория ,,Патриотична тематика‘‘. ” Земя завинаги” е с награда в Чикаго за 2019 година.
” Изящното перо ” е традиционен литературен конкурс, организиран от Салона за българска култура и духовност – Чикаго. Участниците се състезават в два раздела – поезия и проза. Тази година конкурсът стартира на 1 юли.Победителите са обявени по време на фестивалните дни на българската култура в Чикаго – ноември, 2019 г. Салона е създаден на 25 март 2017 г. като културна организация, целяща приобщаването на хората на изкуството и културата в града. Както казват самите учредители: ” Ще ви предлагаме срещи с изкуството и културата, с качествено и оригинално съдържание, както и възможности да научите нещо ново,родно, българско и въздигащо”. Организацията е създадена на връх Благовещение, като с неговата символика организаторите свързват вестта за създаването на Салона като духовно средище, което ще обединява българите около техните духовни традиции и ценности.
Какво ви инспирира за ‘‘Земя завинаги‘‘?
Разбира се голяма любов към България и към съдбата на хората, които са принудени да напуснат страната и да търсят щастието си на друго място. Знам колко им е тежко и каква е тяхната носталгия, за мен патриотизма е неразделна част от ценностната система на човек. Понеже смятам, че го нося в себе си- това е в основата.
Виждате ли света през очите на думите, на литературата?
Май повече така го виждам, обичам книгите от малък. Така стана, че без да полагам почти никакви усилия винаги бях много добре с литературата, знаех много стихотворения на изуст още в средното училище, мисля че виждам света точно по този начин.
Върху какво работите напоследък?
Върху последната ми книга, непрекъснато я усъвършенствам. След като излезе първата, втората и третата книга, с всяка следващата книга разбирам, че в предишните две съм допуснал неща, които не бих допуснал сега да влезнат като стихове. По някакъв начин си поставих една духовна летва и се старая да не слизам от нея.Сега в непрекъснато работя и подобрявам някои неща в последната ми книга, имам още някои корекции. Никога не си поставям предварителна цел да пиша стихове, защото поставя ли си цел, че трябва да напиша стихотворения по някаква тема, не ми се получава. Идва някак спонтанно и неочаквано, просто се появява и ми трябват точно две минути да го напиша.
Помните ли наизуст стихотворенията си?
Може би 60%, 70% ги помня наизуст. Те са три книги, по тридесет стихотоврения към стотина знам. Поне 10 години по-рано бях готов с първата книга, но нямах желание да публикувам защото мислех, че стиховете са нещо много лично и съкровено и не трябва да се споделя с никого. Но 2007 г. имахме среща на класа по повод 40 години от завършване на средно образование и тогава поздравих всички с едно стихотворение. После започнаха да ме питат колко книги съм издал и им казах, че не съм издавал и нямам намерение. Тогава Карамфил Матев, който е доайен на парламентарената стенография и мой съученик ми каза: ‘‘Тръгвам по петите ти докато не издадеш стихотворенията‘‘ и така това продължи четири години. На четвъртата година той ми каза: ‘‘Добре де, ти си бил голям егоист. Искаш сам да си четеш стиховете и никой друг да не ги чете. Добре тогава, чети си ги като искаш.‘‘ Тогава ме хвана на слабото място, дадох му ги, той свърши цялата работа и издаде първата книга. Появи се една прекрасна рецензия в списание ‘‘Пламък‘‘, което се води за най-доброто литературно списание. Започнах да ставам все по- прецизен. За четвъртата книга имах над сто стихотоврения, махнах 70, останаха 30.
Имате ли любим поет, който харесвате и препоръчвате?
Най-вече заради тяхната съдба, харесвам Христо Фотев и Петя Дубарова. Иначе харесвам Яворов, Вапцаров, Дебелянов и Павел Матев. Петя Дубарова е някаква извънземна галактика, когато човек я чете му настръхват косите. Питаш как на 13 години може да пишеш по този начин.
