Параскева МАРКОВА
Сред многобройните поетични книги на Боян Ангелов в последните няколко години вниманието на читателите привлякоха и двата му сборника, в които той събра статии и есета, публикувани в литературните издания. Темите са много. Вниманието на твореца е привлечено от многообразието на духовния живот.
Вълнува го миналото на народа ни, вълнуват го търсенията и посланията на творците в литературата. И времето, което е посветил на оценката на една или друга книга показва желанието му не толкова да оцени книгите, колкото да насърчи творците. Такива са неговите литературни бележки за новоизлезли книги, в които е открил зрънцето вдъхновение, зрънцето емоционално усвояване, отразяване на света.
Философското осмисляне на обикновените неща – това е не само тенденция в есеистиката на Боян Ангелов – поет, философ и учен. Този стремеж на твореца завладява читателя, защото със своята дарба той го въвежда в един свят на творчеството на духовното озарение на хората, които са преодолели парадигмата на материалното, измъкнали са се от бремето на всекидневието, на грижата за хляба и тегобите на бита, за да се устремят към високата духовност, в търсенето на красотата, създавайки естетическа атмосфера, създавайки свят на творчество, на стремеж към високата духовност, към овладяване на новата парадигма – квантовата, активност, която е двигател на промяната във вселената, в планетарното мислене и осмисляне на света.
Защото творецът, писателят е „огледалото на света”, огледалото на живота.
В книгата „Отблясъци от яснописи” са събрани есета, отзиви, интервюта. В първата част „Отблясъци” Боян Ангелов е
събрал възхищенията си от творци, оставили блясъка си в духовното творчество на народа ни – едни за да напомни за тях („Забравеният Сава Радулов”), а други също да ги извади наяве със своята оценка („Щрихи към портрета на д-р Кръстев”). Тук са неговите словоизлияния за големите имена в нашата литература – Вазов, Смирненски, Вапцаров…
Темата за Панагюрище – родното място на твореца, носи белезите на изследователството. В отделните текстове той не само показва голямата любов към родния си град, но много задълбочено интерпретира едно или друго явление от живота на Панагюрище, един град, съдбовно свързан с патриотичните движения за освобождението на България. Много стойностна е статията му „Панагюрище и неговата възрожденска архитектура”.
Панагюрище е един от емблематичните български градове – и това е отправната точка на изследванията- да покаже всичко онова, което отличава този град – дарителството, съграждането на църкви и училища, чешми и мостове. „…Всички – и бедни, и богати даряват своя живот пред олтара на свободата.”
Темата за черквите – няколкото духовни светилища в града, изразява духовното израстване на писателя, който в цялото си творчество – поезията, есетата, литературните оценки на отделни книги търси присъствието на небесното, на божественото. Самият той е високо извисен над материалните неща във всекидневието.
И не само с цялото си творчество, особено поезията, се стреми да се докосне до божественото присъствие в живота ни, до стремежа да вървим към истинското стремление, да се докоснем до величието на духа, който ни преобразява, и да водим след себе си другите към високата духовност. Такъв е основният творчески порив на Боян Ангелов – в поезията му, в есетата, в оценката на големите български писатели, за които е написал вълнуващи есета във втората част на книгата „Яснописи”.
С интерес се четат интервютата. Тези разговори са водени главно след избирането на Боян Ангелов за председател на СБП. В тях той разкрива своите етични и естетически принципи, своята отговорност като ръководител на творческата организация, споделя и част от плановете си, програмата си на този пост.
Книгата е отпечатана през 2015-а – годините след това са показали и осъществените му творчески намерения. Едно нещо се набива в очи, че при цялата си ангажираност с това председателство, Боян Ангелов си остава активен творец на поезия, на изследвания, на текстове, с които осмисля литературния процес с оценките си за отделни писатели и книги.
Феноменът „българско читалище” е център на новата книга на Боян Ангелов „Пътища от думи”. А изследването за Нешо Бончев, неговият живот и дейност са свързани с българското възраждане, когато нашият народ се събужда от петвековния сън и тръгва към своето духовно развитие с мисълта за освобождение.
Точно читалището е тази организация, която е не само обединение за културен напредък, но и място, в което се работи за освобождението. Такава е била идеята и на Васил Левски, чрез тях да се подготвя и освобождението на България.
„Писателите са инструментите на вселенския разум”, пише авторът в „Писателят и пътят” – първата част на книгата, която е посветена на големия български възрожденец Нешо Бончев и възрожденското „Читалище”. Нешо Бончев и Марин Дринов са панагюрци, какъвто е и самият Боян Ангелов. Нешо Бончев, „изпитал влиянието на руската философско-материална мисъл от втората половина на 19 век”, е в центъра на духовния живот.
В знаменитата си статия „Читалище”, публикувана в „Периодическо списание”, издание на Българското книжовно дружество, анализира първите броеве на цариградското списание „Читалище”. Тази статия е срещу опростенчеството при представянето на чуждестранни книги, против „побългаряването” на световни авторитети в културата.
Впечатляват имената на създаващите се читалища в страната: „Постоянство”, „Виделина”, „Зора”, „Пробуда”, „Съзнание”, „Наука”. „В списанието се вълнуват от въпроса как да се пише, защото литературното поле не е бална зала”, е отговорът на Нешо Бончев.
Нешо Бончев е руски възпитаник, който иска да се постигне свободата чрез знанието.
Марко Балабанов смята, че читалищата трябва да останат извън политическите събития, а Васил Левски създава читалища като легална форма за дейност на своите нелегални революционни комитети…
Такъв е историческият момент. И точно тогава Нешо Бончев поставя основите на родната литературна критика, противопоставя се на „лекомисленото отношение към литературата”.
Марко Балабанов е гл. редактор на „Читалище” и е против „енциклопедичността” в съдържанието му. Друг възрожденец е Тодор Икономов – бъдещ гл. редактор на „Читалище” и една поредица възрожденци” около списанието, с които Боян Ангелов запознава читателите.
„Писателят и пътят” е другият раздел на книгата, в който са включени поредица от отзиви за книги на съвременни
автори – „писателят е огледало на живота”, а читателят да се замисли над всичко това – наречено живот… „Писателят прекосява всекидневно пустинята,наречена живот, за да достигне до хората.” Това е смисълът на литературното творчество.
Сред всичките тези отзиви – литературни бележки се откроява блестящата рецензия за книгата на Иван Гранитски „Стрелата на времето”, в която поетът определя преодоляването на материалното като „необходима подготовка за възприемането на чувствена представа с обогатени с причудливи образни съответствия”.
В „Стрелата на времето” са поместени стихотворения картини, „градината на емоционалните парадокси – стихове, посветени на български художници, „невидими за окото светове”, стихотворения – посвещения, стихове за Твореца като създател на всичко видимо и невидимо. Квантовата активност и новата парадигма на света, който се променя по посока на кардиналната духовност, освобождавайки се от материалния диктат, е едно от духовните послания на поета.
И в двете книги писателят пише за Иван Гранитски – един от най-модерните съвременни български поети, в чиято поезия доминира „емоционалната интелигентност, докоснала се до вселенската духовна парадигма – квантовия преход. Поетът се е докоснал до духовната промяна, чрез която човечеството се приближава към Бога, загърбвайки материалните измерения.
Този блестящ текст за книгата „Стрелата на времето” на Иван Гранитски – „Стрелата на безкрайността” ме доведе до спомена за една мисъл – чула съм я от поета Иван Милчев, че „Поети имат и примитивните народи, но художествена критика – само високо цивилизованите”. Мисля, че тогава той цитира Чехов.
Още през 19 век Ницше пише, че новият тип творец задължително би трябвало да синтезира качествата на поет мислител, философ и пророк, а науката, философията и изкуството би трябвало да се препокриват… Мисля, че до голяма степен Боян Ангелов се доближава до това изискване на Ницше и тази негова енциклопедичност омайва.
И всеки, който е прочел макар и една поетична негова книга с ерудитската му поезия, няма да отмине неговите текстове, независимо от техния жанр – стихове, изследване, литературна бележка или политическо есе.
Той привлича с тази всеобхватност на творческите си прояви. А вълните на позитивизъм в творчеството му се движат от оптимизма за доминиращата човечност, която ще запази живота и планетата.
