Емануел Макрон приветства президента на Република Бенин в двореца “Елизе” в Париж тази седмица – първото посещение на африканския държавен глава Патрис Телън, след изненадващото обещание на френския президент миналия ноември, че иска да види африканските културни съкровища “в Дакар, Лагос и Котону” , не само в Париж.
В речта на Макрон, през ноември миналата година, той излезе извън изкуството и артефактите във френските публични колекции, като заяви: “Африканското наследство не може да бъде само в европейските частни колекции и музеи”.
Резултатът от срещата на френския държавен глава с президента на Бенин, Патрис Телън, се наблюдава внимателно от европейските музеи, които също имат изкуство и артефакти, ограбени от западноафриканската нация в колекцията им – и тези, които отдавна са искали музеите да репатрират историческо плячкосване взето от целия континент.
Също тази седмица Макрон обяви назначаването на двама експерти, които ще докладват по-късно през годината за репатрирането на африканското културно наследство във френските музеи.
Изгубеният бронз на Бенин
Историческото изявление на Макрон, което изненада мнозина в Европа и Африка, отбеляза огромна промяна в позицията на френското правителство, което от много години внимателно пази “неотменимото” право на националните си колекции. Нейните институции притежават африканско изкуство, някои от които са били ограбени от французите по време на колониалния период, точно както Великобритания, Германия, Белгия и Холандия в територии, контролирани от тях през XIX и началото на XX век.
Бенин страда повече от всички. Британски войници ограбват град Бенин през 1897 г. Много от изсечените артефакти, включително скулптурите, известни в Бенин, са придобити от Британския музей. Други са продадени на търг за покриване на разходите за кампанията и сега са в музеи в Европа и в Северна Америка.
Въпреки че речта на Макрон беше широко аплодирана, други бяха по-малко впечатлени. Президентът заяви, че ще “определи условията” за репатриране, но все още не е чсно какви са тези условия. Неясен е и казусът за това има ли право Макрон да решава дали африканските институции са годни да се грижат за артефакти.
През декември Националната комисия за музеите и паметниците на Нигерия призова Франция да върне безусловно цялото наследство, взето незаконно от Нигерия и други части на Африка.
“Погрешна е представата, че Франция трябва да има последната дума какво представляват безопасни условия за управление на тези артефакти“, твърди Силвестър Огбечие професор по история на изкуството и архитектура в Калифорнийския университет в Санта Барбара пред artnet news.
Profesoryt смята, че в допълнение към възстановяването на африкански обекти, западните страни трябва да осигурят парични компенсации, равняващи се на ползите, произтичащи от притежаването на тези обекти за повече от сто години.
Отзвук в Европа
В Германия, страната с най-голяма концентрация на музеи, притежаващи културни съкровища и човешки кости от Африка, 40 организации, представляващи африканската диаспора на страната, отговориха на Макрон, като подписаха отворено писмо до Ангела Меркел. В него те призовават да се последва “историческата инициатива” на френския президент.
Берлинският форум “Хумболт”, който притежава около 75 000 африкански предмета, наскоро предизвика публично възмущение, защото получи още повече африкански артефакти – около 508 артефакта в Бенин в етнографските колекции на града. Бенедикт Савой, историк по изкуство в екипа на Макрон, подаде оставка от позицията си в консултативния съвет на форума на Хумболт миналата година, цитирайки пренебрегването на изследванията за произход.
Макар че това до голяма степен се приема като положителна стъпка в правилната посока, изследователят в Берлинския център за антропологични изследвания на музеите и наследството, Маргарета фон Осмолд, каза пред artnet News, че изследванията за произход могат да бъдат използвани за забавяне на въпросите за репатриране и собственост. Тя посочи, че досега немските музеи обсъждат само постоянно заемане, а не репатриране. “Бих казал, че контролът, символичната и финансовата власт, която е свързана със собствеността, трябва да бъдат окончателно прехвърлени“, каза тя, без да се пренебрегва необходимостта някои предмети да бъдат показани и изследвани в европейските музеи като напомняне за “от глобалните заплитания, които тези колекции се материализират”.
