Днес се навършват 32 години от смъртта на художника Дечко Узунов. Художественото наследство, оставено от него, е изключително разнообразно откъм теми, жанрове и видове изобразително изкуство – както изящни, така и приложни. Твори живопис, графика, илюстрация и оформление на книгата, сценография, декоративна монументална живопис. Работи в жанровете портрет, голо тяло, пейзаж, натюрморт, фигурална композиция с исторически, библейски, митологични и съвременни сюжети.
Рисува стенописи в казанлъшката църква „Свети Йоан Предтеча“, във фоайето на Хотел Казанлък, като дар за своите съграждани, в карловския Дом на културата, в старозагорската опера, в Народната опера, Народния театър, НДК и Съдебната палата в София.
Наскоро невиждани картини на Узунов бяха представени на изложбата „Българска живопис от
първата половина на XX век – Избрано от частни коплекции“. Ръководителят на проекта Светлин Русев коментира, за картините, че освен, че са непознати, представят художника и в нова, невиждана до този момент светлина: „Видяхме неща, които не сме виждали досега, едно ново амплоа, което не беше познато до този момент“.
Узунов илюстрира множество книги, сред които на Ангел Каралийчев, Чичо Стоян, Йордан Стубел, Атанас Душков, Емилиян Станев.
По покана на Николай Масалитинов и Кръстьо Мирски създава декорите и костюмите за някои театрални и балетни постановки в Народния театър: „Престъпление и наказание“ на Достоевски, „Любов“ на Пол Жиралди, „Професията на госпожа Уорън“ на Бърнард Шоу, „Почивка в Арко Ирис“ на Димитър Димов, балета „Тракия“ на Петко Стайнов.
Цитати на Дечко Узунов:
Аз като преподавател никой път не съм искал да наложа моя стил, а винаги съм търсел онова, което младите имат като лично изразяване. Затуй моите бивши студенти станаха изявени в различни стилове.
Наскоро един другар (Милко Балев) пита “Кога ще ми дадеш едно голо тяло?”. Моите са целомъдрени, викам. Много са такива… неземни. Не са от натура. Спомен са…
Аз последните неща как ги правя — на палитрата разбърквам 5-6 тона, за да не ги търся на платното, а да ги имам готови. И започвам с широката четка. Получава се особена смес, която трябва да звучи правилно. Веднага търся центъра. Повториш ли го — раздвоява се. Трябва да събереш на фокус всичко, което искаш да кажеш. Защото е особена работа нашето — магия. […] Светлината ли? Тази светлина не мога да кажа как става. Тя, боята, изглежда мръсна на палитрата, а върху стената — свети…
