Снимка: Norman Parkinson/Corbis
Много художници са известни с това, че се борят с депресия или психични разстройства. Понякога изкуството утежнява състоянието на артистите, понякога помага да се възстановят. В случая с Ники дьо Сен Фал, френско-американска художничка и единствената жена в групата Nouveau Réalisme.
Родена е във Франция в бигато семейство, но губят всичко в срив на фондовата борса, която започва през 1929 г., година преди Ники да се роди. Тя прекарва по-голямата част от детството си в Ню Йорк, където се превръща в образец за Vogue и Life. Ники е бунтовна душа.
Емоционалният срив
Докато приятелят и от детинство Хари учи музика в Харвард, Ники започва да учи актьорско майсторство. Но две години след като разжда първото си дете, тя получава сериозни умствени увреждания и трябва да бъде хоспитализирана. В болницата откриват, че рисуването ѝ помага да се възстанови. Тя се отказва от актьорско майсторство, премества се в Майорка със семейството си и продължава да рисува. В Испания открива Антонио Гауди, който е първото й велико вдъхновение. Започва да използва разнообразни материали и намира обектите като основни елементи в своето изкуство.
След това Ники и Хари се завръщат в Париж, тя се запознава с Жан Тингели, който ще стане нейн бъдещ артистичен сътрудник (след като Ники се разделя със съпруга си, те се местят заедно, споделят едно и също студио и живеят в колония на художниците). Там тя изучава изкуството на Пол Кле, Анри Матис, Пабло Пикасо и Анри Русо, както и работата на съвременни художници като Джаспър Джонс, Вилем де Коундинг, Джаксън Полок и Робърт Раушенберг (с когото по-късно се сприятелява).
През 1961 г. Ники прави първата си самостоятелна изложба в Париж. Тя показва творби, произведени чрез заснемане на скрити съдове за боя с пистолет, пушка или оръдие, т.нар. “Стрелба” (Tirs). Когато Ники и Тингейл се преместват в стара къща извън Париж в края на 1963 г., тя започва да прави нов вид произведения: фигуративни релефи на жени, булки, дракони и чудовища. През 1965 г. Ники прави първите си скулптури, с които става най-известната.
Те бяха архетипни женски фигури, актуализираните версии на “Everywoman”. Година по-късно Ники излиза с Hon (от шведски за “тя”), докато работи за музей в Стокхолм.
От 60-те до смъртта й през 2002 г. Ники изследва темите за женственост в нейните колоритни и фантастични творби. Тя се посвещава на широкомащабни проекти, като таровата градина в Тоскана, Италия, в която се помещават множество скулптури на дома, които са вдъхновени от Таро карти.
Един от нейните критици казва: “Тя е един от най-значимите женски и феминистки художници на 20-ти век и един от малкото, които могат да получат признание в изкуството си, докато са живи“.
