На 5 март се навършиха 65 години от смъртта на един от най-мрачните световни лидери Йосиф Висарионович Сталин. Той ще остане в историята като един от ръководителите на коалицията победила нацистка Германия, но най-вече и с неговото управление, довело до милиони жертви, екзекутирани без съд и присъда или затворени в концентрационни лагери. Малцина оцеляват и са освободени след неговата смърт през 1953 г. В съвременното руско общество текат процеси на опит за реабилитация на личността му.
Една правдива картина на управлението на тоталитарния лидер и международната ситуация в този период ще намерим в петте тома от поредицата на проф. Пламен Цветков „Под сянката на Сталин и Хитлер: Втората световна война и съдбата на европейските народи 1939-1941 г.“, развенчаващи редица митове, вкоренени в историческата памет. Първият том започва с по-детайлно въвеждане в обстоятелствата, довели до избухването на войната, като се стреми да предаде безпристрастно събитията от анексирането на Полша от Нацистко-съветския алианс.
Във втората част се сблъскваме с ефекта от кампанията на Съветския съюз по време на Зимната война във Финландия, което довежда до прегрупиране на силите и разгръщане на мащабна офанзива – Германия прегазва Люксембург, Белгия и Нидерландия, както и кулминацията от окупирането на Франция и окончателното предаване на Норвегия и разгръщането на Съветска Русия към Прибалтика. Две държави ЕЙРЕ и Швейцария обявяват неутралитет и единствено поемането на поста министър председател на Великобритания от Уинстън Чърчил (1874-1965) ще се окаже събитието, което ще промени предизвестения резултат от изчезването на демократична Европа. В третата част се разглежда доунищожаването на Литва, Латвия и Естония от страна на Сталин както и анексирането на Бесарабия и Северна Буковина, надхвърляйки предварителните договорености с Хитлер. Стреснат от бързата съветска експанзия, германският лидер налага по брутален начин своето решение по претенциите на Унгария за Трансилвания, но гарантира суверенитета на остатъчната румънска територия, с което предизвиква остри реакции от страна на Съветската държава.
Четвърти том „Сталин и Тристранният пакт“ обхваща периода на съюза между Сталин и Хитлер и анализира създаването и последиците от подписването на пакта Рибентроп-Молотов след започването на Втората световна война, като обхваща и разширяването му на два етапа и неговото влияние, включително присъединяването на България и положението на Балканския полуостров. В том 5-ти са представени редица събития, като военния преврат в Белград, подготовката за нападението и унищожението на Югославия, окупационния режим в Белгия, капитулацията на Гърция, пазарлъците за новите граници на Югоизточна Европа, антибританското въстание в Ирак и решението на Сталин да поеме държавен пост, падането на Крит, разговорите на Хитлер с Борис ІІІ, Анте Павелич и Йон Антонеску, германската декларация за война срещу Русия, които в крайна сметка оформят окончателно границите и отношенията в модерния свят.
В последния, пети том от поредицата, на страница 775 е публикувано резюме на английски език, което прави един прекрасен обзор на периода и съдържанието на тези студии.
Петте тома са публикувани в онлайн библиотека „Central and Eastern European Online Library“ (CEEOL) и са най-новите заглавия на Нов български университет в електронния ресурс.
CEEOL осигурява достъп до научни списания и електронни книги в областта на хуманитарните и социалните науки. Цялото съдържание или е от Централна, Източна и Югоизточна Европа или се отнася за тази част от света. В момента базата данни включва 1953 периодични издания и 2061 електронни книги.
