На 25 януари 2019 година от 19:00 часа в залите на БЪЛГАРСКИ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ – Берлин се открива изложба, посветена на патрона на Градска художествена галерия – Варна, художника Борис Георгиев (1888 -1962).
Експозицията носи заглавието БОРИС ГЕОРГИЕВ ОТ ВАРНА (1888-1962) – ХУДОЖНИК НА ДУХА и поставя начало на честването на 140 години от установяването на дипломатически отношения между България и Германия.
В изложбата ще бъдат показани 29 дигитално отпечатани репродукции на творби, създадени между 1914 и 1945 година. Сред тях са великолепните портрети на Алберт Айнщайн, на Панчо и Любен Владигерови, портретите на хайдарабатските принцеси Дуру Шевар и Нилуфар, на Джавахарлал Неру, портрет на Кардинал Мери дел Вал, на Рабиндранат Тагор, Петър Дънов, Махатма Ганди и други изтъкнати личности от обществения живот на XX век.
Изложбата е по покана на Българския културен институт в Берлин и ще представи творчеството на Борис Георгиев 90 години след първата му изложба в немската столица, организирана от световно известния учен-физик Алберт Айнщайн.
Куратор на експозицията е Пламена Димитрова-Рачева, изкуствовед и директор на ГХГ – Варна.
Борис Георгиев е художник живописец, странник и хуманист, пантеист и толстоист, космополит и истински гражданин на света. Възпитаник на европейските художествени школи – руска и немска, изкуството му изразява идеализма и големия му талант на художник-портретист, достигнал световна популярност и признание. В историята на българското изкуство от ХХв. той е ключова творческа фигура, обединила българския дух с благородните и универсални стремежи на човечеството към братство и съвършенство. Създал е повече от 500 картини, които се намират по всички краища на света в различни обществени и предимно частни колекции.
Роден е на 1 ноември 1888 г. във Варна. Като истински “гражданин на света” напуска в ранна възраст родния град и живее последователно в Одеса, Санкт Петербург, в Мюнхен, в Аниего, Вал Сугано, във Флоренция и др. Пътува и открива изложби в България и Италия, в Берлин, Лондон, в София (1930–1931), пътува из цяла Индия, Бирма, о. Цейлон. В София е в 1937, след това от 1937 г. до 1951 г. е в различни градове на Италия. Живее в Бразилия и Латинска Америка между 1951 и 1955 година, завръща се в Италия в 1956 г. и остава там до кончината си на 9 април 1962 г. в Рим.
Наричат го „художник на душата” поради големите му постижения в портретното изкуство. Изкуството му е сравнявано с постиженията на италианските ренесансови майстори на живописта, но винаги се е подчертавало от критиката, че картините му се отличават със собствен стил и светоусещане. Мисията на художника той вижда в служба на Доброто и Красотата, на мира и братството в името на една световна хармония. Живее и учи във Варна до 1902 г. Гимназиалното си образование завършва в Одеса, а в Санкт Петербург Николай Рьорих пръв открива големия му талант на портретист. Следва при него в Художественото училище към Дружеството за поощряване на изкуствата, което оставя трайни следи в мирогледа и стила на изкуството му. След като завършва Императорската художествена академия, заминава за Германия и следва в Баварската кралска академия за изящни изкуства в Мюнхен – учи живопис при проф. Анжело Янг, графика при проф. Петер фон Халм, фотография, посещава лекции по философия, архитектура, агрономство.
По време на ваканциите пътува и изучава паметниците на изкуството в Гърция, Египет, Мароко, музеите и галериите във Финландия, Швеция, Норвегия, Холандия, Белгия, Швейцария, Франция, Испания, Италия, Великобритания. Пътешествията му са възможни, защото още в Русия той е изучил и при нужда упражнява различни занаяти като дърводелство, обущарство, автомеханика и акордиране на пиана. Притежава висока музикална култура, свири на пиано и на други инструменти. Високо в Трентинските Алпи, в Анедо си построява хижа, в която до избухването на Първата световна война живее с болната си от туберкулоза най-малка сестра Катя. През 1917 г. тя умира и е погребана във Флоренция. През този първи период неговите натрупани умения и знания се допълват от “скритите” поучения на природата и той създава известния си цикъл картини, вдъхновени от духа на сестрата – покойница. Това са “Хижата на щастието”, “Бяла симфония”, “Ave Natura”, триптиха “Всемирна скръб”, “Странника и сестра му”, “Автопортрет на 25 години”. Благодарение на страстта си да пътува из различни страни, чрез запознанствата и новите духовни връзки, които установява, открива добри и благородни хора по цял свят.
В края на 20-те години и след изложбата му в Берлин през 1929 година тези прекрасни портрети създават истински пантеон на българската интелигенция. Най-известните сред тях са на братя Владигерови, поетесата Мара Белчева, Роза Попова, “Земетръс” с образа на Владимир Димитров – Майстора, Стефан Митов, Вичо Иванов, Саша Попов, Теодор Траянов и др.
В България той бива привлечен да сътрудничи на списанието на българския символизъм „Хиперион”. Съвременниците му откриват в него духовно проявена личност. Годините от 1913 до 1924 се определят като първи период в неговото изкуство, в което има „завръщане към чистата традиция и цветовете, прославили великите майстори”, но също и естетическа и пластическа близост със символизма в българската култура. Идеите от автобиографичните сюжети в картините на Борис Георгиев се преплитат с ирационалните, сложни загадки на Битието и Космоса, напр. Вечния път. В картините на този нежен певец на красотата, независимо къде са сътворени, хуманистичния му възглед е проявен в цялата си космополитна пълнота. Затова в различни страни по света – Германия, България, Индия, Италия, Бразилия – го считат за посланик на красотата и хармонията.
Близкото приятелство с Николай Рьорих, Петър Дънов, скулптора Андрей Николов в Рим, кардинал Мери дел Вал, Рабиндранат Тагор, Махатма Ганди, принцеса Рачкумари Амрит Каур Сингх, Алберт Айнщайн, Борис Христов, семейство Владигерови, Джавахарлал Неру и много други хора на духовната култура – писатели, поети, музиканти, художници, архитекти, артисти – е увековечено в прекрасна галерия от портрети, задължително подписани с „Борис Георгиев от Варна”.
За присъствието на Борис Георгиев в един световен елит на интелектуалците в Европа в първата половина на ХХв. допринасят и срещите му с Рабиндранат Тагор в Италия през 1926 г. и в Берлин през 1929 г. По негова покана той пътува до Индия през 1931 г. и го посещава в университета в Шантиникетан през 1932-34 г. През 1930-31 г. конструира и изработва каравана върху шаси на камион “Форд”, с която пътешества из цяла Индия, до Хималаите и Тибет и в Европа.
По време на целия си петгодишен престой в Индия, сътрудничи с публикации на в. „Литературен глас” и на различни италиански и индийски печатни издания. Картините от индийския му цикъл “Страната на мировата скръб” принадлежат към втория период в изкуството му. Те са духовно послание, отражение на хуманистичното му мировъззрение. Тях той оставя като лепта на олтара на висшите човешки идеали. След завръщането му от Индия, изложбите, които показва в България и в Италия, дълбоко вълнуват чувствителните и състрадателни души. Борис Георгиев създава произведения – портрети като Бану Сингх, Махатма Ганди или композиции като Дридра Нараяма, пейзажи от Цейлон, историческа живопис (Срещата на Александър Македонски с Буда), които показват истинския образ на човешко страдание и изразяват извисеността на етическата и човешката му съпричастност.
Неговото изкуство добива голяма популярност, а името му остава завинаги свързано с историята и ценностите на съвременното изкуство на Индия. Когато се завръща в Европа през 1936 г., той пътува до България, Швейцария, Сърбия и се установява в Италия, където продължава да организира самостоятелни изложби и лекции. Прави портрети на известни хора на изкуството като писателя Джовани Папини, скулптора на “Олтара на мира” в Рим Занели, на семейство Села и др. След смъртта на майка си, осиновява Вирджиния Джакомети, която става негов законен наследник. През 1950 г. получава официална покана да посети Бразилия. Между 1951 и 1956 година пребивава в различни градове там. Прави самостоятелни изложби, рисува стенописи, изнася лекции, но основно се ползва със славата на световно известен портретист.
Борис Георгиев търси духовност в необятния свят на материалното съществувание. Неговото име на художник-портретист придобива световна известност и признание с портретите на Алберт Айнщайн, Рабиндранат Тагор, Джавахарлал Неру, Махатма Ганди, Мохан Малавия, Рачкумари Амрит Каур Сингх, кардинал Мери дел Вал и др.
В живописта си използва авторска техника, която му позволява да постигне изящество на линиите и трептяща със своя вътрешна светлина живописна повърхност. Прави фрескова живопис, която изпълнява върху дъска или фазер, като подвижно стенописно пано. Има своя технология на изработка на грунд и бои с минерални пигменти.
Същият голям успех му носят рисунките, графиките, фотографията и класическата маслена живопис върху платно, характерна за пейзажните му композиции, създадени в последните 10 години от неговото творчество. Хроматичните и ювелирно изработени композиции – портретни, фигурални, исторически, пейзажни – винаги са били свързани с идеи, имащи общочовешко съдържание, автобиографичен подтекст и изпълнени с изискано чувство за красота.
След 1956 г. се завръща в Европа и се установява в Италия. Живее в различни градове, като най-дълго се задържа в Бергамо и Рим. Получава предложения за изложби в Европа, но не успява да ги реализира. Изложбите в Италия му носят успехи, но трудностите го съпътстват неотклонно.
От 1913 до 1962 г. Борис Георгиев работи като свободен художник. Негови картини са притежание на Националната галерия за модерно изкуство в Делхи и в колекциите на НЛМ Къща-музей “Петко и Пенчо Славейкови”, София, в Къща-музей “Панчо Владигеров”, Националната художествена галерия в София, СГХГ, Държавна художествена галерия “Златю Бояджиев” – Пловдив, Художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна, Художествена галерия – Стара Загора. В Италия в различни частни колекции в Милано, Рим, Удине, Комо (Лекко), Костa Амалфитана, Венеция, Асизи и Бергамо.
Организирал е 16 самостоятелни изложби в България, Германия и Италия и пет в Бразилия. Участвал в биеналетата на изкуствата в Триест и Венеция, има участия в изложби в Прага, Париж, Ватикана, Лондон. Произведенията му са много високо ценени по света и в България. Те са притежание на различни чуждестранни галерии и частни колекции в България, САЩ, Италия, Германия, Индия, Холандия, Австрия, Бразилия, Великобритания, Швейцария, Русия и все още не са описани и документирани изцяло.
През 1937 г. е отличен с „Командорски знак на Ордена на Италианската корона” за изкуството си и за портрета на кардинал Мери дел Вал.
След смъртта му са организирани самостоятелни изложби в Делхи, Индия и в България – Национална художествена галерия – София, Пловдив, Стара Загора и Варна.
През 1999 година Градската художествена галерия в родния му град Варна е именувана “Борис Георгиев”.
