Едни от най-значимите имена в българското изкуство от втората половина на ХХ и началото на XXI век са румънките Анета Драгушану и Мария Кучопулос, албанката Лика Янко и гърците Михалис Гарудис и Томас Кочев. Към тях бих причислила и Аршак Нерсисян.
Роден през 1952 г. в Ереван, завършил там Художествената академия, той изминава пътя от
Армения, през Финския залив, до България, където през 1996 г. се преселва окончателно. И той, като изредените по-горе художници, избрали страната ни за своя родина, обогатява и разширява стиловите тенденции в нашето изкуство, за да създаде свой ярък, разпознаваем живописен език, в който естетиката на неговата първа родина, се преплита с преработените кубистични и фовистки постижения на френското изкуство.
Ако проследим корените на изкуството и естетиката му, то те ни насочват към художниците от началото на ХХ век, обединени в т. нар. движение „Бубной валет“; опиране на изкуството на примитива с неговата органичност и самобитен език, различен от ретроспектизма на Мир Искусства и салонния му характер. Това са тези, които са преминали през експеримента на Френското изкуство – фовизма, т.е. през течението на дивите, отличаващо се с крайна експресия, както и през сезанизма и кубизма, характерен с разбиването на живописното пространство на картината и постигане на пространствена многоплановост. Тези художници и техните руски последователи успяват да разширят пластичния изказ чрез декоративност, яркост на цвета, фактурна сложност, запазвайки една подчертана жизнерадост. Аршак доразвива тези тенденции, за да изработи своя експресионистичен неокубистичен стил. В картини му, които ще видим в изложбата, присъства сезанистки отказ от оптическа перспектива, извеждане на формата чрез редуциране на обема и превръщането му в геометрични фигури, подобно на това което се постига в аналитичния кубизъм. Но особеният симултанен поглед от различни гледни точки, който Аршак владее и третирането на цвета извън природната адекватност внасят особена лиричност, примесена с чисто негов съзерцателен мистицизъм, плод на личностно преживяване на сюжета.
В сочната живопис на Аршак, представена чрез непоказвани досега картини, изпълнени с темпера, гваш и акварел, той ни връща към едни от най-енергичните експериментатори във френската и руската живопис, а в последните десетилетия и в българската. В този смисъл той е художник, който не можеш да сбъркаш с други, и най-яркият сред българската гилдия художник, съчетал неокубизма с фовизма. Не случайно, запитан какво е за него картината, той отговаря: „Картината е моята държава и както искам така си правя нещата вътре. Тук съм хазяин и съм в свой свят без глад и война.“
Всъщност това е и посланието на тази изложба – послание за живота, който сами създаваме, в случая свят без глад и войни, обагрен от богатата палитра на Аршак.
Аксиния Джурова
