Исторически погледнато, историята на изкуството е силно доминирана от мъжкия пол. Но все пак, съществуват и много жени, които малко или много трансформират света на изкуството. Галеристи, колекционери и основатели на музеи.
Всички жени в списъка по-долу, са били експерти в забелязването на геният и позволяването му да процъфтява. Наред с проницателността си, творци като Пикасо, Полък и Дали успяват да намерят тази стабилност, която позволява свобода на творчеството. Жени като Гертруд Вандербилт Уитни, Пеги Гугенхайм и Изабела Гарднър основават важни музеи, базирани на колекциите си. Благодарение на някои от тях, американското изкуство успява да се издигне като елит и да прекъсне бледнеенето си пред европейското.
Гертруд Вандербилд Уитни
Вандербилт се оженила за богатото семейство Уитни. Тя използвала статута си на популярна личност, за да развива изкуството. Също така е била скулптор, работеща под чуждо име, поради страх, че нейният социален статут не би позволил тя да бъде взета на сериозно. Всъщност, нейното семейство и съпруг не подкрепяли артистичните й амбиции.
Въпреки това, тя създава студио в Ню Йорк и Париж, и до 1910 г. започва да показва работата си под свое име. Скулптурите й са спечелили няколко награди и са били приети в Парижкия салон от 1911 г. След края на Първата световна война тя се фокусира върху публични паметници, много от които все още могат да се видят в Съединените щати.
Нейното богатство също й позволявало да стане патрон на изкуството и особено желаела да подкрепя други художници. Тя използва влиянието си, за да гарантира, че други жени са включени в групови изложби и подкрепя женските представления. Помага и за финансирането на организации, които популяризират художествената практика извън академичните норми. През 1914 г. тя създава клуб в Ню Йорк, където млади художници могат да се събират и да разговарят, като също така осигурява стипендии за жилищно настаняване, за да помогне на работещите творци да се справят.
След като Музеят за изкуствата Метрополитан отхвърлил предложението си да дари колекцията от близо 700 произведения на съвременното американско изкуство (по това време те не приемат произведения от САЩ), тя решила да построи собствен музей. Така че, през 1931 г. тя учредява Музея Уитни и назначава жена за свой първи директор. Възприемането на модернизма от музея става институционална промяна в Америка, тъй като американското изкуство преди това се смятало за провинциално.
Гертруд Щайн
Новелист, поет и драматург, Гертруд Щайн е родена в Питсбърг, но се е премества в Париж през 1903 г, където прекарва остатъка от живота си. Тя била стопанка на салон в Париж, където се срещнали Матис, Пикасо, Хемингуей, Ф. Скот Фицджералд и много други. Заедно с брат си Лео, Щайн създава впечатляваща колекция от произведения на изкуството. Между 1903 и 1914 г. те натрупват изкуство от Гоген, Сезан, Реноар, Делакроа и Тулуз-Лотрек.
Братът и сестрата разделили колекцията си, след като престанали да живеят заедно, но репутацията на Гертруд в света на изкуството ставала все по-голяма. По това време критикът Хенри Макбрайд написал, че Гертруд “събира гении, а не шедьоври”. Тя ги разпознавала отдалеч. Щайн особено харесвала работата на Пабло Пикасо. Той нарисувал неин портрет през 1906 г, който сега се намира в музеят за изкуството Метрополитан.
Известна като гений за собствените си литературни творби, значението на Щайн в света на изкуството не може да бъде подценявано. Подкрепата й към пост-импресионистки художници спомогнала за кариерата на мнозина – като Матис и Пикасо, които сега се смятат за майстори.
Гала Дали
Гала Дали била много повече от съпругата на Салвадор Дали. Не само негова муза, присъстваща в голяма част от творбите му, но и негов бизнес мениджър. Тя се занимавала с всички преговори с галериите, като според нея, художественият гений трябва да се съсредоточава само върху творческата работа.
Дори менажирала най-дребните детайли от живота на художника, до четките за рисуване, които използва. Двамата построяват трайна империя, която все още продължава дълго след смъртта им.
Още преди да се срещне с Дали, Гала била запозната със сюрреалистичните салони на Париж през 20-те години на 20-ти век. Женена в онова време за поета Пол Елюар, един от основателите на движението, тя имала голямо присъствие в групата на сюрреалистите и твърдяла, че художника Макс Ернст е един от нейните любовници.
Пеги Гугенхайм
Пеги Гугенхайм е роденa в заможното семейство Гугенхайм в Ню Йорк. Племенникът на Соломон Р. Гугенхайм, който основал музея “Гугенхайм” в Ню Йорк, станал известен като колекционер на изкуството. През 1912 г., навършвайки 21 години, наследила 2,5 милиона долара (35,3 милиона долара днес) и се преместила в Париж, където се сприятелила с Ман Рей, Константин Бранкузи и Марсел Дюшан.
През 1938 г. създава модерна художествена галерия в Лондон и започва сериозно да събира изкуство, съсредоточавайки се върху сюрреалистичното и абстрактното изкуство. Чрез Дюшан създава много връзки в света на изкуството и излага творби на важни модернисти като Хенри Мур, Александър Калдър, Пабло Пикасо, Жан Арп и Макс Ернст. Година по-късно тя решила да затвори галерията и да насочи усилията си към създаването на музей.
Тя се установява във Венеция през 1949 г. и учредява колекцията “Пеги Гугенхайм” и представила своята впечатляваща серия от съвременно изкуство. Днес тя все още е една от най-големите атракции във Венеция и подчертава кубизма, сюрреализма и абстрактния експресионизъм както от европейски, така и от американски артисти.
Изабела Гарднър
Американската покровителка на изкуствата Изабела Стюарт Гарднър за пръв път посещава Европа като тийнейджър през 1857 г., където е изложена на италианско ренесансово изкуство. Известна с интелектуалното си любопитство, тя се обграждала с известни художници и писатели като Джон Сингър Сарджънт, Джеймс МакНийл Уислър и Хенри Джеймс.
Тя била провокативна фигура, частично дължащо се на вкуса й в модата и ексцентричното поведение. Изабела и съпругът й Джак били запалени пътешественици, а от средата на 1870-те посещават Близкия изток, Европа и Азия. Докато в Европа започнали да натрупват голяма колекция от произведения на изкуството, Гарднър купували и творби от Египет и Далечния изток.
Изабела събирала не само картини, но и керамика, сребро, витражи и архитектурни елементи като врати. След смъртта на съпруга си през 1898 г. Гарднър организирала създаването на музей в Бостън, в който да се постави огромната колекция. Музеят е открит през 1903 г. и е еклектична колекция включваща всичко – от шедьоври на Тициан до произведения на Матис и египетски предмети.
През 1990 г. музеят “Изабела Стюарт Гарднър” става обект на краен обир. Откраднати били 13 произведения на изкуството, включително и единственият известен морски пейзаж на Вермеер и Рембранд. Това е едно от най-големите нерешени престъпления в изкуството в историята. Откраднатите произведения са оценени на 500 милиона долара.
