На 27 септември галерия Аросита представя изложбата
Анета Дръгушану.
Анета Дръгушану се появява на художествената сцена в България още в началото на 1960-те години. Новаторският характер на нейната необитова живопис я нарежда сред най-големите български живописци. Родена е в Румъния през 1937 г. През 1963 г. завършва живопис в Художествената академия в Букурещ при бележития художник проф. Корнелиу Баба.
Дръгушану е носителят на Националната награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора” за 2018 г. Организирала е редица самостоятелни изложби в България, Румъния, бившата Югославия, Сирия, както и участия в колективни експозиции. Носител е на орден “Кирил и Методий” – II степен, отличието “Златен век” на Министерството на културата, награди от Съюза на българските художници. През 2017 година подрежда ретроспективна изложба в София, посветена на нейната 80-годишнина. Анета Дръгушану живее и работи във Видин.
Настоящата изложба в Галерия Арте включва двадесет живописни платна посветени на човека – сложни композиции на жени и мъже, които работят на полето, на браздите – цилъл „Градината на човека“, както и няколко платна повечето от последната 2018г., вдъхновени от селската жена, нейният постоянен труд и миговете на почивка – „Хармония“, „Унес“, „Пладне“ и др…
В събота /29.09.2018/ „Умно село“ ще излъчи филм за Анета Дръгушану – „Летящите рисунки“.
Гергана Борисова
„Въпреки своето действително солидно професионално образование – ученичка на знаменития румънски живописец Корнелиу Баба, Анета Дръгушану никога не е била академичен художник. В своето творчество тя осъществява много своеобразен синтез между класическа и модерна живопис. От класическата живопис тя развива грижата и вниманието към композицията, култивирането на богатите, съзнателно и едновременно интуитивно редуцираните монохромни живописни тоналности, занаятчийската, в най-високия смисъл на думата, направа на картината. От модерното изкуство авторката извлича необходимите за себе си уроци относно възможните художествени и пластически хиперболи, взаимопроникването и взаимопресичането на планове и пространствени зони, елиминирането на сюжетния разказ, ако изобщо можем да говорим за разказ.
От всички тези компоненти, съчетани в органичното единство на картинния свят, се ражда ярката индивидуална и категорично стилово разпознаваема физиономия на Анета Дръгушану, която от години определя нейното неповторимо присъствие в съвременния ни художествен живот.“ (проф. Чавдар Попов)
