От месец март може да се очаква всичко. И добро и лошо, и слънце и сняг, и дни на пречистване, подреждане на душата, но и на неподреден все още свят, и поради това изложен на безброй опасности. Свикнали сме да свързваме колебанията във времето с непостоянството на женския характер. Нещата, както винаги, са по-сложни от клишетата.
Раждането на света през март е отбелязано както в астрономическия календар с настъпването на пролетното равноденствие на 22 март, така и в празничния народен календар с цели три празника: 1 март (уникален бългски празник), 9 март – Младенци, и 25 март – Благовец.
Март е месецът, в който народът се подготвя и за едно друго раждане- Възкресението. Тоест за спасителното възкресение на Христос, от което човек получава нова вяра в безкрайността на живота, зад пределите на познатото, в онези висши духовни пространства, които не познава, но
страшно му се иска да посети, да достигне някога. Подготовката за него не е просто занимание, изисква специални и трудни усилия, пречистване жертви. През месеца, който най-често е мост към Великия ден, започва големият великденски пост, започват седемте сирнишки седмици, чества
се всеобща прошка, наречена Сирница (или Сирни заговезни). И понеже за всяко придвижване по пътя трябва време, а началото винаги е най-трудно и опасно, първите дни след Сирница също са едни от най-опасните не cамо през този месец, но и въобще през цялата година.
Първата сирнишка седмица е Тодоровата неделя, седмицата след Сирница, в която всеки ден може да се окаже страшен, ако не се изпълнят всички забрани, ограничения, проверени от годините ритуали. Свети Тодор идва, за да обозначи новия космически ред. А на края на месеца, на 25 март, заедно с лястовиците и пролетта идва и благата вест, че земятан най- после е благословена, на нея ще стъпи Божият син, който на нов, по-висш
етап ще подреди хаоса в душите, ще внесе хармония, ред, вяра и нова нравственост.
В народната представа Баба Марта е своенравна и капризна. Докато се смее, изведнъж заплаче. Често през март, когато има хубаво време, хората се лъжат и изкарват стадата на паша. В преданията Марта бързо напомня за себе си, праща студ и мраз, а стадата и пастирите се вкаменяват завинаги.
Известно е, че Марта може лесно да разсмее, но и да разплаче. Наричат я “единственият женски месец в календара”, но според една приказка Март някога бил мъж. Той си имал две жени: едната – грозна и стара, другата- хубава и млада. Когато Март гледал първата, времето ставало студено и
мъгливо, когато погледнел втората – стопляло се и слънцето грейвало.
