На 3 ноември се чества празникът на българските художници, иконописци и реставратори. До 1993 г. датата се почита единствено от църквата, в памет на Св. Пимен Зографски, но оттогава, светецът е обявен за покровител на българските художници.
Пимен е роден в София около 1540 година, а рожденото му име е Павел. Родителите му го дали на зографския йеромонах Тома, при когото да се учи на писмо, иконопис и църковно пение. След смъртта на родителите му и неговия покровител Тома, Павел заминава за българския манастир в Атон, “Зограф”, където приема името Пимен. Той раздава своето имущество на бедните. В Зографския манастир, изучава професията. Съществува легенда, че неговите завистници хвърлили дрехата му в огъня, но вместо да изгори, тя го изгасила. Според друга легенда, описана в неговото житие, когато бил на 55 годишна възраст, му се явил Св. Великомъченик Георги Победоносец. Той съобщил на монах Пимен Божията воля, че трябва да се върне при своя народ и да стане негов пастир.
Така, Пимен се отправя към поробената България и взима със себе си своя ученик Памфилий, който по-късно пише житието на Св. Пимен Зографски. То се съхранява в библиотеката на Зографския манастир на Атон. През следващите години Пимен обикаля България по различните ѝ краища, построява и ремонтира около 300 църкви и 15 манастири, които украсява и със стенописи. Освен това, през цялото време той проповядва християнската вяра на българския народ.
В “Жития на светиите”, Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев), пише, че в края на живота си, Пимен се оттегля в Черепишкия манастир, където починал на 3 ноември 1620 г. Преди смъртта, лицето му просияло, а при гроба му, след това, ставали чудеса.
