“С клин червен белите бий!”(“Клином красным бей белых!” Klinom krasnym bey belykh!) е агитационен плакат на Болшевиките от 1919г.. Неин автор е художникът Лазар Маркович Лисицки, познат по-добре като Ел Лисицки. Тя се превръща в символ на Октомврийската революция в Русия и избирането на Владимир Ленин за ръководител.
Литографията е един от първите пропагандни опити на Ел Лисицки в стила на суперматизма, чийто привърженик става, след като се запознава с работата на Малевич. Тя е направена в подкрепа на Червената армия, малко след като като Революцията в Русия е вече факт. На нея се вижда червен триъгълник, който се врязва в бял кръг остро в бял кръг в центъра на плаката.. Червеното символизира революционерите – комунисти, които опустошават имперската Бяла армия. Фонът е в бяло като метафора за свелото бъдеще. За подпис художника използва комбинация от червено, черно и бяло, за да подсили общия ефект на посланието си.
Според Ел Лисицки и творческия кръг около него, изкуството преди 1917г. е овехтяло и старомодно в сравнение с новите течения суперматизъм и конструктивизъм. Този плакат е чудесен пример за различния полъх в руския художествен свят. Футуристични, изградени от нови елементи и похвати, стиловете привличат младите артисти в Русия.
Конструктивизмът е повече от изкуство – то е философия, чието начало поставя Владимир Татлин през 1913г. Терминът обаче добива по-голяма популярност през 1917г., когато Казимир Малевич го използва, за да опише работата на Александър Родченко.
Теорията и практиката на движението се развиват след серия от дебати В Института за изкуство и култура в Москва между 1920 – 1922г. След като избират за негов пионер Василий Кандински, първата работна група конструктивисти(вклю1ваща Любов Попова, Родченко, Варвара Степанова и теоретиците Алексей Гей, Борис Арватов, Осип Брик) извеждат неговата точна дефиниция: Главната идея е търсенето на образното начало. От изображението към конструкцията и от конструкцията към производството – това е манифестът на конструктивизма. Той се стреми към максимална икономичност и целесъобразност по отношение на материалите, обема, формата и конструкцията.
Направлението представлява съвсем нов подход при създаването на обекти, който се стреми да заличи традиционната артистична “загриженост” като я замени с “конструкцията”. Конструктивистите смятат, че всички части на създавания обект – сграда, интериор или друг вид дизайн, трябва да се намират в строго единство, в което няма случайни, емоционално-спонтанни и необмислени елементи. Както в добре работещия механизъм не може да има излишни или недостигащи детайли, така и в добрия дизайн е нужна оправданост на всяка част от композицията. Конструктивизмът се стреми към максимална икономичност и целесъобразност по отношение на материалите, обема, формата и конструкцията.
Идеята е чрез внимателен технически анализ на съвременните материали той да спомогне за нови идеи, които да бъдат въведени в масовото производство и по този начин да допринесат за развитието на комунистическото общество.
Но реалността не е така позитивна.
Руският конструктивизъм изпада в немислот в средата на 20-те години, ставайки жертва на нарастващата враждебност на болшевишкия режим към авангардното изкуство. На Запад, обаче, той ще продължи да бъде вдъхновение за артистите Заляга в основите на движение, наречено Международен Конструктивизъм, процъфтяващо в Германия през 20-те., с влияние, което продължава да бъде стабилно още няколко десетилетия. Освен това служи за вдъхновение за създаването на художествената школа “Баухаус” и на холандската група “Стил”.. Може да проследим неговия принос в съвременната архитектура, скулптура, графичен дизайн, театър, кино, индустриален дизайн, мода.
А каква е съдбата на Ел Лисицки? Той става културен посланик на Русия в Германия от 1921г. По време на престоя си има възможността да работи съвместно с важни представители на “Баухаус” и да разпространи там своите идеи. Установява връзки с берлинските дадаисти и “Стил”, През последните си години той продължава да работи неуморно и прави значителни нововъведения на типографията, изложбения дизайн, фотомонтажа и книжния дизайн. Работата му е високо ценена на международно ниво и печели награди на престижни международни конкурси. Показва последното си произведение в самия край на дните си през 1941г. – пропаганден плакат, който призовава руския народ да събира сили и да произвежда танкове срещу нацистка Германия.
