Един от поводите да зададем няколко въпроса на Енил Енчев беше изложбата му , а последните му картини ни инспирираха и отведоха отново в галерия ”[a] cube contemporary”.
Сега в стилното галерийно пространство са експонирани работите от второто издание на междунареоден конкурс за абстрактно изкуство ”21X21”. Препорчъваме ви да видите картините.
Енил Енчев е български архитект, визуален артист и музикант, роден 1961 г. в Пловдив. Завършва архитектура във ВИАС през 1987 г. В студентските си години е съосновател на група „Атлас“ и до 1988 г. пише много от текстовете на групата. От 1987 г. работи като архитект.
Какво прави изкуството значимо?
Предполагам, че е естетическото преживяване, един път когато артистът работи и след това възприемането от публиката… в бита изкуството подобрява средата, помага на социалните контакти…
Задавате ли си въпроси докато рисувате?
По-скоро не, оставям чувството да води, така е при рисуването и музиката…
Какво е добър вкус за вас?
Труден въпрос… много отговори, свързано е с личността на всеки индивид и с обществото. Мисля, че добрият вкус се гради в семейната среда, след това в училище и така до края… със сигурност изучаването на история на изкуството и архитектурата помага, заниманието с изкуство в която и да е област не гарантира нищо…
Как идват идеите най-често, работите с инсинкт, интуиция или може би с повече мисъл?
Понякога идват в просъницата преди заспиване, понякога се събуждам с ясна визия за това, какво да направя, често ситуация отключва идея, или дава отговор, понякога има и дежа вю… когато проектирам къща, или интериор работят и опит, мисъл за функцията и чувството за естетика, когато свиря е само чувство, когато рисувам е предимно чувство, но може да се отдалеча от работата и да се опитам да погледна като зрител и да помисля…
Вурху какво работите през последната седмица?
Подготвям изложбата на участниците в конкурса 21х21 който организираме всяка година в галерия [a] cube и това запълва времето ми, но успях да хвана последните два дни на Солунското биенале и да разгледам изключителната изложба на Любов Попова – една от иконите на руския авангард… тези неща помагат много на вдъхновението.
Какво слушате докато създавате картините си?
Различно е, в зависимост от настроението и от нуждата да се съсредоточа, обикновено избирам някое любимо парче и го loop-вам за три – четири часа и сякаш синхронизирам себе си и вселената по този начин… различни любими музиканти помагат в различни насторения… последната изложба работих предимно под „ Invisible Sun“ на The Prodigy и така я кръстих, мисля, че знам как ще нарека следващата – многo слушам Rong на Royksoop, та натам отиват нещата ????
Какво ви изненадва напоследък?
Трудно мога да се изненадам вече, много години съзерцавам наоколо и не мога да свикна с посредствеността в ежедневието, пускаш телевизорът вечер за да чуеш новините и ти стига, само се чудя къде е дъното… за да не звуча минорно ще спомена нещата които ме радват, това са хората, които бутат тази планета напред, въпреки усилията на останалите – учени, артисти, просветители, няколко големи визионери… няма как да ги изброя тук…
