Нек Чанд не споделя идеята за създаване на идеален град, като изсичаме всичко, което го предшества. Вместо това той построява паметник на естествения свят от рециклираните отпадъци на света на “напредъка”. Днес това е е втората най-популярна туристическа дестинация в Индия след Тадж Махал.
В продължение на почти две десетилетия, самоукият автор Нек Чанд работи в тайна. Но една нощ се промъква в покрайнините на индийския град Чандигар. Там, дълбоко в гората, собственост на правителството. И точно там той построява своя собствена шангри-ла: градина, изпълнена с искрящи скулптури на богове, богини и други мистични същества.
Днес Скалната градина (Рок Гардън) на Чанд е втората най-популярна туристическа дестинация в Индия след Тадж Махал. Но пътят към завършването и e дълъг и труден. Нек Чанд Саини е роден през 1924 г., като син на земеделски производител. Израства в малко селце в северната част на Пенджаб. Неговото образование не продължава след гимназията и се предполага, че ще бъде земеделец като семейството си. В свободното си време Чанд създава малки фигури от глина, украсявайки ги с начупени бижута, но няма представа, че това детско хоби предвещава професията на живота му.
Пътят му обаче се променя драстично по време на разделянето през 1947 г., когато Индия и Пакистан се разпадат на две отделни държави. Чанд и семейството му са принудени да избягат от единствения дом, който имат и 1951 г. той пристига в Чандигар. В резултат на конфликта градът се възстановява като нова регионална столица, а френският архитект Льо Корбюзие е натоварен с превръщането му в утопичен метрополис. Строителството е изключително необходимо и изобилства от работни места. Чанд заема длъжността инспектор по пътищата по време на този строителен бум и прекарва дните си, наблюдавайки оживеното разширяване на Чандигар. Строежът включва разрушаването на 27 града, за да се направи път за нова инфраструктура и той гледа как депата се препълват с остатъци. Има купчини счупени съдове и разглобени велосипеди, облечени с блестящите останки от сарис и бижута.
Артистът е привлечен от тази развалина. В нея има нещо, което му напомня за миналото му – малкото село, където майка му разказа истории за боговете. Скоро Нек започва да събира отпадъците на Чандигар. Те стават градивни елементи за собствения град на Чанд, който е в разрез с градския мегаполис. Всеки ден след работа, около 17 часа, Чанд товари велосипеда си с намерени материали и се отправя към отдалечен парк в гората, който той изчиства сам. ,,Нямаше никакви пътища за пристигане или заминаване,” спомня си Чанд. Там той съживява стария си навик да извая богове от това, което повечето хора мислят за боклук.
Воини от маймуни, танцьори, облечени в колоритни наметала, изработени от гривни и усмихнати от луната лица, облечени в парчета керамика, започват да покриват горската настилка. Той ги заобиколя с водопади, пешеходни пътеки и малки храмове, изковани от скали. Много от тези елементи са вдъхновени от приятните спомени за буйни растения, диви животни и фантастични истории, които изпълваха родното му място. “Направих едно нещо, после второ, а след това трето и харесах резултатите”, повторя Чанд в интервю. “Започнах да създавам град на богове и богини. Можете да видите живота в скалите на всички богове и богини в скалите “, казва той по повод своя град на тотеми.
Нек Чанд работи в тайната си Скална градина (Рок Гардън) в тайна почти 20 години, до 1975 г. Когато градското правителство изпраща екип, който да разчисти гората, с намерението за строеж. Екипите откриват растящия оазис по пътя си и за щастие, редица поддръжници на Чанд се обединяват за да спасят Рок Гардън. През 1976 г. градът се съгласява да запази обекта и дори осигури на Чанд заплата и персонал, за да продължи работата си. Градината се отворя за обществеността още същата година. Художникът щастливо я показва на посетителите.
Чанд и неговият екип продължават да разширяват градината до смъртта на 90-годишния художник през 2015 г. Днес тя се съхранява от фондация “Нек Чанд” и стои като свидетелство за видението за утопията на един човек. Чанд не споделя желанието на Льо Корбюзие да създаде идеалния град, като изсече всичко, което го предшества. Вместо това индиецът Нек Чанд построява паметник на естествения свят от рециклираните отпадъци на “напредъка”.
