Днес, 6.6.2019 г., в 19 часа, в хотел Анел се откри изложба в памет на един от най-значимите и ярки имена на художествения живот – акад. Светлин Русев. Изложбата ”Пътят”, организирана от ‘‘Съюз на колекционерите в България‘‘ включва богата колекция от работи създадени в период от 1980 до 2018.
Специално слово изнесе Ангел Симеонов, колекционер, поет и близък приятел на Маестрото.
”Живот-картина.
Пътят в пустинята –
път към вечността…
Душата ми е скитница в пустиня,
изгубена сред пясъчно море.
Тя скитала е дълго през годините,
обрулена от бурни ветрове.
А аз съм само миг от времето
и песъчинка от пустинята.
Обречен съм да нося бремето –
душа на самота робиня.”
”Изкуството е път в пустинята, път на лишения и страдания, стръмен и трънлив, път, който води към вечността. Онази светла тъжно-бяла линия в душите и сърцата ни, която в спомените ни свързва минало и настояще в един възвишен и красив духовен свят. Светлин измина своя светъл път, достигна своята Голгота. Тази емблематична, монументална картина зад мен, „Сън преди изложба”, всъщност е драматичен разказ на целия му сложен, но дълбоко осмислен живот. Ето го – той върви, хванат за ръка от белия ангел. Запътил се е към любимите си хора, които го очакват – там, горе, във бледо-лунната синева на непреходното… Беше една от най-ярките личности на нашето време – любимец на властта и дисидент, приеман и отричан, хулен и боготворен. Такива бяха и неговите картини – сиви и черни, харесвани и нехаресвани, загадъчни и мистични… и обвяни в тъга. Може би по това си приличахме с него – и моите стихове са повече тъжни. Но нали тъгата е основното чувство в поезията. А Светлин обичаше поезията. Той бе измежду първите ми читатели, насърчаваше ме да пиша, искаше да му давам стихотворения още на чернова, преди да бъдат отпечатани в поетични книги. Последното стихотворение, което му посветих, не можа да го прочете. Написах го минути, след като проф. Валери Стефанов ми съобщи печалната вест за неговата кончина. Вечна му памет!”
Живот-картина
на Светлин –
сбогом, приятелю!
”Слънцето потъна в здрача
над смълчаните гори,
които с листопада плачат
с листи – есенни сълзи.
Тук нищо думите не значат –
немее мрачна тишина
и само гарван нейде грачи
сред опустелите поля…
Последен щрих във черно-бяло –
един живот – една картина,
под скръбна четка оживяла,
и в стих последен вечно жива.”
26.05.2018 г.
„Пътят” – изложба
в памет на акад. Светлин Русев
6 юни 2019 г., 19.00 часа
Хотел „Анел”
Проф.Валери Стефанов благодари от името на колекционерите в България, като сподели, че това е втората част на тази експозиция. Тя е сбор на картини от Съюза на колекционерите в България. Проф. Стефанов благодари на хората, които предоставиха своите картини и по-специално на проф. Аксиния Джурова, куратор на изложбата, заедно с проф. Маразов – за усилията, които са положили за начина по който да изглежда тази изложба и се надява всички присъстващи да оценят това което те са направили. Обърна се с благодарност и към Ангел Симеонов, който навремето е закупил картината „Сън преди изложба”.
„Светлин беше един много емоционален, динамичен и много работлив човек. Той беше човек с трагични усещания за живота и света. И онези, които го познават, вероятно знаят това. Светлин държеше изключително много на Съюза на колекционерите в България. Мога да кажа, че той и още няколко човека направиха този съюз. Полагаше много грижи за него. И тази изложба е най-малкият жест, който ние можем да направим за него. Светла памет на Светлин, човек с огромно място в българската култура, която тепърва ще бъде оценена”, каза в заключение проф. Валери Стефанов.
