В това интервю Марио Соренти, един от най – ивестните фотографи в света на модата, разказва за младата Кейт Мос и себе си – преди да заживеят завинаги с блясъка на прожекторите. Страхотните кадри, които показа пред света за първи път много години по – късно след срещата им са един страхотен маркетингов трик, но и будят любопитсвото на ценителите на изкуството… Как излежда любовта в мислите и работата на един фотограф…
Г-н Соренти, как изглежда любовта в снимките?
Когато мисля за снимките, направени с Кейт Мос, когато бяхме заедно през 90-те години, бяхме много млади и я обичах силно. Беше важен момент в живота ми,тогава бях едва на 19 години, влюбен и за първи път бях сам, далеч от дома. Започвах да изграждам свой собствен живот…
Как изглежда това във фотографиите?
Не знам, предполагам, че просто трябва да погледнете снимките и да видите дали виждате тези неща или не.
Очевидно смятате, че интимността е най-важната съставка за вашата работа, така ли е?
Абсолютно. Мисля, че трябва да има ниво на интимност, за да се даде пространство на емоциите, да се създаде и изгради доверие. В моите фотографии е нещо много важно. Това е миг в тишината и изглежда, че всички бариери падат, а доверието е 100% …. Нещо е открито.
Вашата идея за интимност се развива през годините, нали?
Моята лична идея за интимност винаги е била една и съща. Аз съм идеалист, винаги мисля за един утопичен свят. Наледих го от родителите ми, те бяха артисти и двамата и средата, в която съм израстнал беше отворена и обичаща – това е нещото, което се опитвам да въведа в собствения си живот и в професионалните и работни взаимоотношения.
Понякога вашата цел за заснемане е нещо много
материално, нали така?
Понякога фокуса пада върху една обувка, така че не мога да кажа, че имам същото ниво на интимност когато работя в тази посока. Направих различни кампании, някои от които са просто изпълнение на задачи от клиенти.
Отне ли много време да изградите
доверие в клиентите си?
Не. Винаги съм имал много добри отношения с всички хора, които съм снимал. Аз не съм агресивен човек. Обичам да работя с хора, които искат да работят с мен. Вярвам, че когато снимате някого или създавате нещо, това е сътрудничество. Това е една връзка, в нея има доверие, доброта, уважение, съпричастност – това се опитвам да покажа в снимките. Това е, което вярвам, че фотографиите всъщност са. Материализирам визия, която е в моето въображение и в душата ми и в идеалите, знаеш ли? Така например, снимките на Кейт също представляват част от мен… Ние откривахме себе си.
Мислите ли, че невинността е важна за успеха на снимките?
Да, със сигурност, невинността се появява в снимките. Мисля, че имаше невинност от страна на Кейт, както и от моя страна като фотограф. Много се отегчавам да правя едно и също нещо през цялото време. Обичам да се променям и да експериментирам. Особено когато става дума за фотография, защото специално снимките на Кейт са експериментални, това е невинност за мен.
Вие се ровите в нещо ново.
Точно така, опитвах нещо. Мисля, че моята фотографска кариера е била отглеждането, ученето, опитите да се докоснеш до различни неща. Първоначално снимах черно и бяло, нямаш достатъчно познания за цветната фотография, но след няколко години започнах да работя с цвят. Това беше голямо нещо за мен! Опитвах сътрудничество с различни артисти… Винаги е прогрес, става дума за оспорване на идеята какво е фотографията. По време на кампанията на ‘‘Obsession‘‘, беше много изтощително, времето течеше бързо и трябваше да започна малко да го забавям, за да направя това, което исках, вместо просто да реагирам на случващото се.
Какво имате предвид?
Ами, нещата се случваха много, много бързо! Кариерата на Кейт беше просто излитане. Слава Богу, че бях млад, защото беше почти като спортист, тичах наоколо, постоянно летяхме навсякъде, срещахме се с нови хора, снимах за Калвин, току-що бях сключил договор за Harper’s Bazaar…когато модата беше в нещо или някого нещата се случваха бързо!
И това може би е още по-вярно днес…
Разбира се. Модната фотография е станала много скъпа и винаги е била. Мисля, че сега е чудесно време за фотография, има наистина много големи млади таланти, които снимат и създават специални, нови неща.
Смешно е, гледайки назад, някои снимки, които дори не си спомням! Някои от тях са по-абстрактни и мисля, че е невероятно как нашите спомени наистина могат да ни изиграят … Работата ми за Калвин Клайн беше преди около 25 години. Голяма част от нея, разбира се, върна спомените ми, но част от нея беше като: „О, какво беше това?“ Но за да бъда честен, това беше вълнуващото нещо, да използвам изображенията с Кейт в книгата.
Това помогна ви да се дистанцирате?
Точно така, аз вземах решения въз основа на това, което мислех, че е добро от фотографска гледна точка и не до толкова от емоционална памет… В същото време, не бих казал, че моите снимки са носталгични, но имат емоция, която може би ще ви отведе далеч от настоящето. Работите не са просто документация, а определено са творения! Те са чувства и идеи, които се създават които имат общо с моите идеали. Нещо като отвеждане от настоящето в свят, в който нещата са идеални за мен.
Така ли се надявате хората да се чувстват, когато гледат вашите снимки?
Не – знаете ли какво? Това, което осъзнах през годините е, че всеки вижда нещо различно в картината. Хората застават пред работите ти и виждат това, което искат и аз съм напълно доволен от това. Това е страхотно нещо.
Снимки: Марио Соренти, Pinterest
Интервю: The Talks
