Откриване: 9 януари 2020, 19:00 ч. в галерия Синтезис
Среща с автора: 16 януари 2020, 19:00 ч. Фотосинтезис
Авторската изложба “ВИК” е личен, истински, дори някак суров проект, разказ за емоционалното пътуване на автора в една „земя на края на света“. Там, където човек става едно с природата. Там, където душата сякаш намира пристанище и оставаш безмълвен пред величието на необятното.
Заглавието, Димитри Стефанов заимства от думата vík на старонорвежки или *wīkō от старогермански, което в български превод означава малък залив или вход към пристанище.
„Чаша исландско кафе е нещото, с което се събуждах всяка сутрин. Слънцето понякога огряваше стаята ми, но в повечето случаи не го правеше, заради тежките климатични условия. Беше някак безцветно. Черни облаци разлети по небето, а вятърът се блъска в скалите толкова силно, сякаш водят битка. Дъждът се лееше с дни, а земята, покрита с тежък мъх, жадно пиеше от него. Едри капки падаха като късове скали и се разбиваха в земята на фин прах… вода. Черна вода и небето, оглеждащо се в нея. В тази пустиня, шумна, но глуха, в този скован от студ кът в нищото, от време на време незабележима топла светлина мъждукаше в далечината. Жадувана топлина и аромат на препечен хляб с масло. Забравени от времето малки къщи. Всяко кътче там разказваше история за живота, разказ за любов и тъга, за мрак и светлина, за слънце и дъжд, за пътуване и дом, за природата и човека. В тази авторска изложба оставям кадрите ми да разкажат на зрителя, това което почувствах в необятните земи на Исландия.
Този проект мога да определя още като рязък и смел завой в собствения ми стил, силно свързан с документалната фотография. Цялата серия, която направих и ще покажа, е изцяло в цвят. Няма нито един черно-бял кадър, защото нямах нужда от него. Исландия беше цветът на нецветът. Сякаш не можеш да дишаш. Това е усещането, да бъдеш в земята на вулкани, земята на ледници, земята на топлото, земята на студеното, земята на вятъра, земята на изкуството. Моята земя, защото аз самият като артист, винаги съм се отличавал с ярък, първичен и суров почерк.
Обичам да снимам души и да ги снимам с душа. Винаги съм бил близко до субектите, които фотографирам. В тази серия, обаче, кадрите са по-отворени, по-разказвателни. Това не означава, че не са също толкова интимни, защото тук идва следното. Тук идва връзката между човека и природата. Как те стават едно цяло. Земята диша и ти дишаш заедно с нея. Виждаш лунни кратери, черна земя и след още 200км си на Марс, където всичко е червено или жълто, или не знам как изглежда Марс. Тази комбинацията от дъжд, слънце, облаци, мъгли, студ дори е тотално различна вселена. Нещо, което виждаш и то те смазва. Просто отстъпваш крачка назад и викът ти секва.“ – споделя Димитри Стефанов.
Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на FUJIFILM – България и Фотосинтезис, а включените кадри са направени със средноформатната камера Fujifilm GFX 100 – с резолюция 100 мегапиксела и издръжлива на тежки атмосферни влияния.
Димитри Стефанов е роден в България през 1987 г. Младият фотограф живее в Мадрид повече от десетилетие, но през последните години се връща в България, за да реализира най-успешните си истории. Димитри е роден в Плевен, България. Там той живее до 13-годишна възраст, след което емигрира със своята майка в Мадрид. Две години по-рано за испанската столица е заминал и баща му, за да работи като заварчик. От всички най-щастлив е Димитри, които се адаптира веднага, интересно му е новото място, огромният град. Финансовата ситуация за семейството е много по-добра, отколкото в родния Плевен, така че лишенията са минимални. Сменя много занимания – футбол, бокс и други спортове, всичко му се отдава, но и не открива достатъчен стимул за развитие.
На 18 години вече не иска да учи, предпочита да работи и да изкарва пари.
“Събуждаш се една сутрин, сядаш на ръба на леглото и си казваш “искам да съм фотограф, искам да съм различен”. Димитри няма никакво логично обяснение за внезапното си вдъхновение. “Нито някога съм рисувал, нито съм видял нещо, което ме е запалило.”
Няколко седмици след проблясъка се записва в частния факултет по фотография EFTI в Мадрид. Там завършва специалност Репортажна и документална фотография и в края на втората година получава премията “Най-обещаващ студент на годината”, благодарение на която представя първата си самостоятелна изложба “Not About Fооtball”. През 2009 г. печели и първото място между 250 участници за “Млад репортер на годината” и получава стипендия „Fotoperiodismo Albarracin“, организирана от Хервасио Санчес, а работата му се появява в различни водещи международни и местни списания. През 2010 г. участва в International Photographic Meetings в Пловдив, взема и отличието “Млад фотограф на годината” от BG Press Photo. През 2011 г. освен майсторския клас е селектиран и като един от 20-те финалисти в POYi Emerging Vision Incentive.
Избира документалната фотография, защото го привличат хората. “Аз съм израснал на улицата, бил съм гамен, участвал съм в боеве, излизал съм с много момичета, пил съм алкохол, правил съм бели, емигрирал съм, знам разни неща от живота, в същото време съм много дисциплиниран, защото съм спортувал непрекъснато, работил съм в дискотеката като барман, за да се издържам… аз не само разбирам хората, но ги обичам.” Затова търси просто човешки истории – без значение дали са от затвора, в лудницата, в дома на баба и дядо. Общото между тях е – Димитри Стефанов, авторът. Димитри се определя като “амбициозен до краен предел”. Но под амбиция Димитри има предвид две думи – много работа.
The Joop Swart Masterclass се провежда от 1994 г. насам и се организира от World Press Photo. Целта му е всяка година да събира 12-те най-добри млади таланти и индивидуалности във фотожурналистиката по света. World Press Photo се стреми да насърчи тяхното професионално развитие, като дава стипендии и ги събира в майсторски клас. Всички са победители.
За да попадне в The Joop Swart Masterclass, фотографът трябва да бъде номиниран или от агенция, или от друг, печелил през последните години конкурса на World Press Photo. Димитри бива посочен от колегата му Уолтър Астрада, с когото българинът се запознава покрай публикации в медии. Един ден Дими му изпраща историята “In Profundis”, представяща ритуала на погребението в България. След три месеца Астрада му връща имейл – “изпрати ми още два такива проекта”. Младият фотограф пуска последните си работи – в Плевенския затвор, наркокомуната в с. Герман и погребенията от български села, като обединява няколко от кадрите под темата “Collapse”.
След сериозно журиране работата на 175 участници от цял свят на 9 май телефонно обаждане го информира, че е сред няколкото селектирани участници. “Когато те изберат, не се коментира защо си попаднал сред победителите, обяснява Димитри. “Тогава разбираш, че всички години, през които си учил, чел, гледал, са дали своя ефект, макар докато си го правил, да не го съзнаваш.” Какво му е донесъл този успех: “Да открия повече себе си.”
