Днес, на 15 ноември от 18:00 в галерия “Сан Стефано” ще бъде открита изложба на Иван Газдов, включваща нови графикатури, автопортрети и непоказани от 60-те години до ден днешен рисунки на автора.
Иван Газдов, със своето уникално творчество и личен стил, създава чувството за нормалност и баланс в сложния и „независим” художествен живот. Художникът презира масовата красота, наречена „питореска”. И дори нещо повече – той не разчита на добре дирижирания или спонтанен импулс. Неговите графики са форми, обработени с усет за полезната и единствена за образа завършеност – само с черно и бяло.
Това е парекселанс графично изкуство, представящо ни графика в чист вид, като очевидният наративен сюжет е в помощ на внушението.
Тази мащабна изложба, по своето съдържание, освен че демонстрира величието на графиката, показва и етапите в развитието на един съвременен уникален художествен авторитет. Или както казва гениалният Иван Кирков:
„Иван Газдов създаде неповторимия си стил и графичен възглед, с който обогатява нашия поглед към света, без да става нужда да се пързаляме по спиралата на творческото развитие.”
“Иван Газдов, през творческите си години – вече 50, създаде своя публика с устойчиви очаквания, от които обаче всеки път успява някак да се изплъзне и да предизвика учудване, подсещайки ни, че изкуството, както казваше Шкловски, о- чуднява света в отглас от религиозното чудо. Сега в галерия Сан Стефано артистична изненада е цикъл графикатури, току-що излязъл под ръката на художника и съвсем по Газдовски наречен „Cum grano salis” („ С щипка сол”). Изненадата е в самото му връщане към графикатурата, която изглеждаше завършен период в творчеството му (с начало и край), чието място вече е в музея. При това Газдов не просто се завръща към нея, но я развива и трансформира – графикатурата през 2018 не се появява на границата между графиката и карикатурата, както подсказва името й, не се мами от парадокса, обрата и каламбура, станала е по-съсредоточена, вгледана със Сартрово безпокойство в човешкото битие, което извира от нищото.”
Георги Лозанов
