Откриване: 11 октомври, Дом на хумора и сатирата в Габрово
петък, 18:30 часа, зала 3
Изложбата на Николай Панайотов е сбор от различни посоки на търсене и серии произведения, създадени в различни периоди и места, понякога противоречиви. Те носят и собствени обезглавявания, за да няма авторът задръжки и вярност към стил, техника и форма, към някакво общо тяло, от което да е зависим. В много от тях има ирония и сарказъм, такъв, какъвто тече и стимулира състоянието на загубване на главата – важно условие за едно произведение на изкуството.
Обезглавявания е драмата на отделяне на главата от тялото, от произхода, от етничната и родствената връзка; драмата на понасяне в свободно летене по света, в търсене на прикрепване към ново тяло, нова идентичност, територия и род; драмата на смяната и подмяната в най-широк смисъл в днешния свят. Обезглавявания сполетяват неверните съпруги в някои страни, където има мъжка доминация, сковаваща традиция, зрелищно наказание за назидание, страх, който парализира инстинкта за лична свобода и независимост.
Обезглавявания се случват при загуба на здрава реалистична преценка; чрез утопични лудости за налагане на нов социален ред, общество и нова личност; чрез манипулации на религии и идеологии, лишаващи от индивидуално мислене хората, които са неспособни да мислят самостоятелно и лесно се подчиняват на една диктаторска или доктринерска глава.
Обезглавявания е рефлекс срещу организираната посредственост; срещу спирането и елиминирането на ново, оригинално творчество или мислене, различно от механизмите на завистта, която е винаги в услуга на безличността и статуквото.
Обезглавявания стават чрез откупуване, отрупване със златни монети от главата до петите и парализиране в подчинение на златното охолство; чрез загубване на връзката с реалността и безглаво изчезване в блатото на бляскавата имитация и консумация.
Не е ли състоянието на самообезглавяване ирационалният делир, обхванал днешния свят, който е потопен в информационно блато, без ориентир за това кое е истина, кое е лъжа, кое е добро и кое е зло – свят, който се е унесъл в съня на перверзна наркоза, очакващ оздравителното си събуждане?
Николай Панайотов е роден в София през 1956 година. Живее и работи във Франция и България. През 1983 година завършва Националната художествена академия, катедра „Стенопис“. От 1980 до 1992 рисува стенописи из България, във Виена и Париж. Показва самостоятелни изложби в галерия „Шипка“ 6, Софийска градска художествена галерия, Френския културен институт в София, Националната галерия, на Аполония в Созопол, в галерия „Мисията“ към Министерството на външните работи, Градска художествена галерия – Благоевград, в частните галерии „АТА Център“, „Райко Алексиев“, „Ирида“, „Видима“ (Севлиево), „Green Cat“, „Юзина“, „Индустриална“, „Нюанс“, както в многобройни галерии в чужбина, между които Gallery 88 (Люксембург), Gallery Richard Treger, Gallery Rolf Ruckert и Gallery Pierre Michel D. (Париж, Франция), Provincemuseum (Льовен, Белгия), Gallery Gabrielle Flegans (Монако), Diderot Publisher (Ню Йорк, САЩ), Gallery Escalle (Брюксел, Белгия), Catenary Art Gallery (Санта Фе, САЩ) и други.
Негови произведения се намират в Националната художествена галерия и колекциите на банки и хотели в България и чужбина.
