Снимки: Wikipedia
Всeки помни тази дата или е чувал за нея и трагедията която представлява със значението си в световен мащаб. Терористичните атаки от 11 септември 2001 година отнемат живота на 2996 души, а над 6000 души са ранени, като тези цифри изключват последвалите смъртни случаи, причинени от дихателни заболявания като последствие на огромния облак от дим и прах, превзел Манхатън.
Травмата която 11 септември нанася на хиляди хора е за цял живот. Светът е в траур, Америка е в траур, а Ню-Йорк… кърви. Казват, че на следващия ден, градът никога не е бил по-тих.
В периферията на човешката трагедия и политическата криза от онзи и последвалите дни, стоят детайли, които не са на първа линия по важност, но са част от случилото се и от резултата. Например, в целия шок забравяме, че в и около Световния търговски център е имало изкуство…
Картини, фотографии, скулптури, гоблени. Стойността на изгубеното публично изкуство е 10 милиона. Стойността на изгубеното в частни колекции е на стойност 100 милиона. Общо 110 милиона долара. Това е най-голямото единично бедствие, отразило се на изкуството.
Като “публично изкуство” се разпределят тези творби, поставени на обществено достояние. Например, скулптурата на Масаюки Нагаре, поставена в централния двор на Световния търговски център. Тя успява на оцелее на срутването, но след това е унищожена при разчистването на терена.
“Сферата”, от немския скулптор Фриц Кьониг, също устоява на сгромолясалите се върху нея отломки, но е сериозно повредена. С размер 7.6 метра, авторът я счита за най-голямото си произведение. След атаките е реновирана и в момента все още заема своето място в Ню-Йорк.
Photo by Michael Rieger/ FEMA News Poto
Жоан Мирo научил техниката за правене на гоблени от неговия сънародник Хосе Ройо. Една година след откриването на Световния търговски център, през 1974 г, те направили това, което останало известно като “Гобленът на Световния търговски център” с мащабните размери от 6 х 11 метра. Поредната жертва на терористичните атаки.
На 26 февруари 1993 година, на терена на търговските центрове, в акт на тероризъм избухва бомба, отнела живота на шест души. На същото място, през 1995 е поставен мемориален фонтан в памет на загиналите. Единственото, което може да се види от оригиналния фонтан е малък възстановен фрагмент, който в момента е поставен на мемориала в памет на загиналите от 11 септември. Другото е унищожено, но все още могат да се видят шестте имена на жертвите от 93-та година.
Наемателите на офиси в сградите наброявали над 400. Някои от тях са големи мултимилионни компании, за които декорацията е от съществено значение. Те притежават огромни колекции, които украсяват работните помещения. Сред тези компании е “Ситигруп”, която притежавала 1113 творби. Всички били унищожени, но повечето от тях били принтове, които можело да се заменят. “Бенк оф Америка” изгубили над 100 творби на съвременни художници. Компанията “Фред Алгер” – колекция от фотографии на Синди Шерман и Хироши Сугимото. Един от по-популярните случаи е този на компанията “Кантор Фицджералд”. Собственикът Джералд Кантор умира през 1996 г. Двамата с жена му притежавали голяма колекция от произведения, създадени в Америка и Европа през 19 век. И най-вече – около 700 броя творби на Огюст Роден. 300 от тях били поставени в офисите на фирмата, базирани на четири етажа от Световния търговски център.
Офисът на етаж 105 бил наричан “музей в небето”. Самолетът, покосил кулата, се врязал в небостъргача от 2 до 6 етажа по-надолу. В този ден, компанията изгубила 658 служители. Това представлявало 68% от цялата работна сила на “Кантор Фицджералд”. Загубени били и копия на “Мислителя”, “Портите на ада”, “Целувката” и други произведения на Роден (Роден имал практиката преди работата по оригиналната фигура, да наема чираци, млади скулптори, с които да правят копия с по-евтини и лесно обработими материали, докато не се стигне съвършенството. Поради тази причина, неговите скулптури имат реплики по цял свят из различни музеи). Някои от фигурите били намерени на километри от мястото и успешно били реновирани, но повечето изчезнали завинаги.
Автор: Пламен Михайлов
