Нашата есен, Анабел
Тя е Анабел. Не обича да говори много за себе си. Напълно самоука е и смята, че това, което твори, е резултат от развиващото се в нея усещане и наблюдателност. За Sofiapress художничката споделя, че не е чела книги за изкуството, но пък е гледала видео-уроци в ютуб.
Като дете се записва в кръжок, като това се случва по повече от любопитен начин, който потвърждава максимата, че нищо не е случайно:
„Записването в кръжока, всъщност, стана на една асамблея “Знаме на мира”, където спечелих второ място. Рисувахме на асфалта със стотици тебешири, стотици деца… След това минаваше жури и оценяваше рисунките. После дълго, дълго ги обявяваха от трибуната. Аз бях нетърпелива, а и не вярвах въобще, че ще спечеля и задърпах майка си да тръгваме. И тръгнахме да се прибираме, когато чух името си по микрофона. Разтреперих се цялата от вълнение и отидох. Помня, че ме накараха да се подпиша, а аз не можех още да се подписвам и написах „Ан“ – разказва тя.
„Помня фамилията на учителя си – Мурзов. Ще съм много щастлива, ако той прочете и ме види тук при вас. Тогава той даде моя рисунка в някакъв международен конкурс и аз спечелих сребърен медал. Беше ми връчен от индийския посланик и ме излъчиха по новините на Българската национална телевизия“ – продължава историята Анабел пред Sofiapress.
Тогава, за да присъства на награждаването, се е наложило да пътува сама от Варна до София. Цялото преживяване не се разминало без комична ситуация. На връщане е слязла по погрешка в Толбухин (днешен град Добрич) вместо във Варна. Все пак, се намерил нейният спасител – една жена, която е стояла до нея. Тя я извикала и ѝ обяснила, че това не е Варна.
След това обаче е спряла да рисува. За дълго време. Сега, години по-късно, Анабел започва да твори отново.
„Рисувам предимно с акварел. Обожавам стихията на водата, енергията й, и това как под нейно въздействие цветовете се смесват, избухват, стичат се.. като дъжд над прашния, сив свят“ – споделя Ани.
Освен че рисува, Анабел пише проза и поезия. А преди повече време е снимала. Очевидно е, че изкуството силно я влече и то под всякакви форми. Имала е и свой профили, чрез които е разпространявала творчеството си, но се е разочаровала от хората и ги изтрила.
„Във всяка една своя рисунка съм вложила много чувства, сърцето и душата си, точно затова те не се продават. Мечтая да превърна хобито си в нещо повече и рисунките ми да станат част от интериорите на хората. Имам много идеи за съчетанието ѝм с други аксесоари в допълнение, но… нямам представа как да го направя.“ – завършва Ани.
