На улица “Цар Самуил” 22 може да се крие решението на част от проблемите ви. Отивайки там, не означава автоматично изплащане на банковия ви кредит, справяне със семейните проблеми, коригиране на дефектите по личния автомобил, по-висок успех на децата ви в училище и тем подобни, но едно е сигурно – висок шанс за справяне със самите себе си. А както знаем, индивидуално, човек често седи зад личните си проблеми, поради невъзможността да се превъзмогне.
Защо не пробвате?
Стресът може да съкрати живота – факт. Доказано е, обаче, че рисуването балансира нивото на водовъртежната нервна система и води до спокойствие в перспектива. Личностно изграждане. Всеобщата необходимост да се изразяваме не трябва да бъде блокирана от задръжки. Един избира музика, друг лутература, но на “Цар Самуил” 22, решението е изобразително изкуство. Там, както казва Евелина Катерова, хората се връщат в детството си и забравят за проблемите. Пъстротата на цветовете измества сивотата в съзнанието. За два часа се вглъбяваш в продукта върху който работиш и мозъкът ти почива от тревогите. Най-малкото, концентрираш се в нещо абсолютно различно, изключваш си системите и просто рисуваш. Арт клуб “Рояна” обещава, че след края на занятието ще се чувстваш рестартиран. Ето какво казва и Евелина Катерова, част от екипа зад Арт клуб “Рояна”, по този повод.
Разкажете за това място, Арт клуб “Рояна”…
Съществува вече 10 години и е един от първите клубове, които предлагат арт курсове за възрастни. За щастие, напоследък все повече хора се обръщат към този тип креативна дейност за релакс и има все повече такива места, но ние се гордеем че сме едни от първите. Не налагаме стил и определени задължителни условия при рисуването като формат. Работим с разнообразни материали, като идеята е в самия процес на работа хората да се отпускат. Може да изпият чаша вино и да творят нещо. Виното може да действа за отпускане, защото повечето, които идват, не са рисували никога. Някои са се сблъсквали с лоши преподаватели в детството, защото за съжаление през социализма рисуването не беше приоритет в училищата, нито пък имаше качествени материали. Но вече са достъпни, има голямо многообразие и за това тук работим с висококачествени.
Има ли интерес сред възрастните?
Да! В седмицата работим с около 30 души в три курса. В сряда имаме вечерен курс, който е за работещи хора, а в неделя имаме два курса.
Само курсове ли предлагате? Може ли човек да дойде еднократно?
Не е задължително да е поетапно като курс, но със сигурност трябва да има поне две занимания, защото една маслена картина се прави изключително трудно и е невъзможно да се направи за едно занимание от човек който никога не е рисувал. Все пак е хоби курс. Повечето хора са лекари, счетоводители, програмисти… имаме много интересни професии – адвокати, юристи, които по цял ден се занимават с друго, на компютър, например. Идвайки тук, чрез цветовете и боите, всички те се връщат в детството и се откъсват от ежедневието. Два часа минават абсолютно неусетно. След това си взимат направения продукт и правят красиви подаръци на семействата си, украсяват дома си.
Работите и с деца?
От дълги години. Аз съм преподавател по професия, завършила съм и приложни изкуства, и Художествената Академия. Това важи за всички които работят тук. Имаме художествено образование. Това за мен е много ценно, защото много хора считат че могат да преподават рисуване само след като са минали такъв курс като нашия, но за да се мотивира един човек да работи добре, се изисква съвкупност от качества. Не става просто така. Така де, работата с възрастни е по-трудна от тази с деца. При децата се изисква една по-особена терминология, защото са малки, по-образно и закачливо да се представят нещата, а с възрастните е голямо предизвикателство, защото това са едни вече оформени характери. Най-възрастната курсистка е на 84 години и идва вече четири години. Но всички са с различен темперамент. Някои искат много бързо и успешно да им стане рисунката, но не е толкова просто. С такива хора работим върху търпението. Често ми се задава въпроса – “кога е завършена една картина?” Трудно може да се отговори на този въпрос за едно произведение на изкуството, за това аз уча хората на елементарна рисувателна култура. За пропорции, за цветове и т.н. Т.е., когато видиш картината, да стои приятно и балансирано. Но с всяка една картина, хората преминават през някакъв рисувателен проблем, което разширява изобразителната им култура.
Създава ли се сплотеност сред хората, идвайки тук?
Да, защото те имат общ интерес към изкуството, а и идват само добронамерени и позитивно настроени, което влияе и на атмосферата. Даже се шегуваме, че след като е готова една картина, човекът си тръгва оттук здрав, емоционално, физически и психически. Казвам това съвзем отговорно, защото е истина. Създават се много хубави приятелства, говорим си за всякакви неща, споделяме един на друг. Най-добре се получават тези взаимоотношения на пленерите. Предстои ни пътуване до Велико Търново, където ще излезем от това пространство и ще рисуваме по наблюдение. Работим с разнообразни рисувателни материали. Общо взето тези, които са лесно преносими извън ателието като: въглен, креда, акрилни бои и т.н. Именно това рисуване, забавление и целодневно да сме заедно, доставя голямо удоволствие за всички нас.
Децата които идват са предимно ученици или има и по-малки в предучилищна възраст? И сами ли изявяват желание или биват записани от родителите си?
Имаме и малки деца на по четири годишна възраст, някой път има и по-малки. Правим и така наречения “арт бебешориум”, а също и занимания които са между родител-дете, които да работят съвместно. Има и ученици, които идват на курсове.
Достатъчно ли е художественото образование в училищата или все още е пренебрегнато като в социалистическия модел, за който споменахте?
Никак не е достатъчно. За мен е препоръчително децата да се обогатяват допълнително, защото като време, един час от 40 минути или два часа блок, не са достатъчни. При нас е минимум час и половина, астрономични. Което действа и като успокоение, защото имаш време да помислиш, да започнеш една творба, а може би и да я завършиш. Другото е, че в училище няма многообразие от материали. Децата си носят едно блокче, молив, водни боички и това е. В държавните училища се пренебрегва рисуването, а в частните училища, часовете се преобразуват в математика.
Имате ли “ученици”, така да се каже, сред децата или възрастните, които са се усъвършенствали до някакво наистина добро ниво?
За усъвършенстване не мога да кажа, но има някои, които вече имат свой собствен разпознаваем стил. А това е много важно и хубаво. Тук правим и изложби. Веднъж в годината имаме традиционна изложба на групите по маслена живопис. Това много ги развълнува и ги мотивира допълнително, защото ще присъстват техни приятели и роднини, и ще видят какво са произвели. Дава се някаква представителност по този начин и с гордост хората застават до картините си. И все пак, най-ценното е, че влизайки тук, всеки се чувства спокоен и оставя проблемите си навън.
Автор: Пламен Михайлов
Comments are closed.