Роден е на 20 септември 1907 г. в Казанлък. През 1925 – 1930 г. учи в Художествената академия в София. През 1930 г. прави първа изложба в Казанлък.[1] През 1930 г. завършва Художествената академия в София, специалност живопис при професорите Никола Маринов и Борис Митов. Впоследствие учи в Париж и Мюнхен. През 1939 – 1941 г. специализира във Франция и Италия.[1]
От 1947 г. преподава в Художествената академия в София, като през 1959 става професор. Членува в дружество „Родно изкуство“ и Дружество на новите художници.
Умира на 19 септември 1977 г. в София.
През 1980 г. съпругата му Лиляна – правнучка на легендарната баба Тонка Обретенова и внучка на Ботевия четник Никола Обретенов, дарява на фонд „13 века България“ 1610 произведения на художника. Над 300 от тях са маслени картини, а останалите – акварел, туш и пастели.
Родната къща на художника в Казанлък е музей с експозиция, филиал на Художествената галерия в Казанлък.
5