Стихотворение от Христо Фотев (25 март 1934 г. – 27 юли 2002 г.)
ТИ ТРЪГВАШ И СЕ ВРЪЩАШ…
от Христо Фотев
Ти тръгваш и се връщаш пак в Бургас.
В единственият залив пак е есен.
Тук изумен откриваш своя глас
и в своя глас солен – печал и песен.
Тук ти откриваш своя верен жест.
Тук ти за миг не си човек случаен.
На твоя ден най-точния адрес
е тук – и твоя ден е ден безкраен.
Тук изведнъж си спомняш че си жив.
Че имаш дъжд… И вятър… И Несебър.
И изведнъж се виждаш ти красив
в един кристал – в един прозорец щедър.
