123 години от рождението на един от най-бележитите български художници -ЦАНКО ЛАВРЕНОВ -(24.11.1896-1978 ) Роден е в Пловдив Още по време на ученическите си години във Френски католически колеж знае, че ще се посвети на изкуството. През 1921 и 1922 г. посещава частното художествено училище „Св.Анна“ във Виена. Не успява да получи академично образование, но с още по-голяма убеденост се отдава на художническото поприще. След завръщането си в Пловдив развива активна творческа и обществена дейност, свързана с изложбите на Дружество на южнобългарските художници. Цанко Лавренов е автор на Стопанската карта на България в българския павилион на Световното изложение в Париж през 1937 г. Заедно със съпругата си Йорданка се установяват в София в края на 1930-те и началото на 1940-те години. Краят на 1950-те години бележи началото на нов творчески и житейски импулс. Цанко Лавренов заема полагащото му се място в културния елит на страната. Участва в съвместната изложба с Владимир Димитров – Майстора в Лиеж, Белгия, през 1958 г.; следват изложби в няколко европейски столици. Лавренов отказва да продава своите картини на световни музеи и галерии, на частни колекционери. Издирва и откупува картини, продадени преди години. „Един живот не стига“, пише Цанко Лавренов в писмо до приятел. Най голям брой негови творби притежава Градска художествена галерия –Пловдив. Освен като художник, Цанко Лавренов има солидно присъствие в културния живот с активната си критична дейност по въпросите на изобразителното изкуство. Оставя голям масив от публикации, научни рецензии, монографични изследвания за художници.
