Гюстав Флобер е френски писател, един от водещите представители на литературния реализъм във Франция. Известен е най-вече с първия си публикуван роман, Мадам Бовари (1857), с кореспонденцията си и с грижливата си страст към своите стил и естетика. Прочутият писател на разкази Мопасан е протеже на Флобер.
БИОГРАФИЯ И ЦИТАТИ :
- Блондинките са по-страстни от брюнетките.
- Бъдещето ни безпокои, миналото ни държи. Ето защо настоящето ни убягва.
- Всичко се износва, дори мъката.
- Всичко, което е прекрасно, е нравствено.
- Всяка душа се измерва с мащабите на своите стремежи.
- Да се ракзвайваш е добро, но да не правиш лошо е още по-добро.
- Думата е не друго, а далечно и слабо ехо на мисълта.
- За да имаш талант, трябва да си уверен, че го притежаваш.
- Загубили сме вярата си дори в порока.
- Когато остарееш, навиците се превръщат в тирани.
- Когато роптаеш против идиоти, рискуваш сам да се видиотиш.
- Колкото по-прекрасна е мисълта, толкова е по-звучна фразата.
- Настойчивостта смекчава съдбата.
- Невежеството ни в областта на историята ни кара да хулим своето време. Хората винаги са постъпвали така.
- Необходимо е „да познаваш“ авторите. Не е нужно да знаеш имената им.
- Нищо не ви внушава толкова презрение към успеха, както мисълта за това, с каква цена е постигнат.
- Обичам да обичам, обичам и да ненавиждам.
- Основно достойнство на писателя е познаването на онова, за което не трябва да се пише.
- Парите са причина за всички злини.
- Самотата не бива да се запълва със спомени – те само я задълбочават.
- Талантът е продължително търпение.
- Там, където няма форма, няма и идеи.
- Темата не се избира. В това е именно тайната на шедьовъра, че темата е отражение на темперамента на писатля.
- Това, което го разбират лошо, често се стараят да го обяснят с помощта на думи, които още по-малко разбират.
- Това, което е написано добре, никога не омръзва. Стилът е самият живот, това е кръвта на мислълта.
- Точността на мислите обуславя точността на изразяването.
- Три неща са необходими на човека, за да е щастлив: да бъде глупав, да бъде себелюбив, да има добро здраве; но ако му липсва първото, останалите са безполезни.
- Умей да създаваш впечатление, че си получил сериозно образование.
- Формата и съдържанието са две категории, които не съществуват никога отделно една от друга.
- Художникът трябва да присъства в своето произведение като Бог във вселената: да бъде вездесъщ и невидим.
- Целият прогрес, на който можем да се надяваме, е да направим хората малко по-малко зли.
Флобер се ражда на 12 декември 1821 г. в Руан в департамент Сен-Маритим в Горна Нормандия, севернаФранция. Втори син на Ан Жустин Каролин (рождено име Флерио; 1793–1872) и Ашил-Клеофа Флобер (1784–1846), директор и старши хирург на главната болница в Руан. Започва да пише от ранна възраст, според някои източници – осемгодишен.
Получава образованието си в Lycée Pierre Corneille (гимназия Пиер Корней) в Руан, и се мести чак 1840 г., когато заминава за Париж, за да учи право. В Париж бива среден студент и намира града за отблъскващ. Там си създава няколко запознанства, сред които и с Виктор Юго. Към края на 1840 г. пътува за Пиренеитеи Корсика. През 1846 г., след пристъп на епилепсия, напуска Париж и прекратява следването си.
От 1846 до 1854 г. Флобер има връзка с поетесата Луиз Коле; писмата му до нея са запазени. След като напуска Париж, той се завръща в Кроасе, близо до Сена, близо до Руан и изживява живота си там. Прави редки пътувания до Париж и Англия, където очевидно има любовница. Флобер никога не се жени. Според биографа си Емил Фаге историята му с Луиз Коле бива единствената му сериозна романтична връзка. Понякога е посещавал и проститутки.
С доживотния си приятел Максим Дю Камп пътува из Бретан през 1846 г. През 1849–50 г. заминава на дълго пътешествие до Близкия изток, посещавайки Гърция и Египет. В Бейрут се заразява от сифилис. Прекарва пет седмици в Истанбул през 1850 г. Посещава Картаген през 1858 г., за да направи проучвания за новия си роман „Саламбо“.
Флобер бива доста отворен относно сексуалния си живот с проститутките в творбите си по време на пътуванията си. Подозира, че шанкърът на пениса му е от маронитка или от туркиня. Участва и в сношение с мъжки проститутки в Бейрут и Египет; в едно от писмата си, разказва за „млад разбойник, покрит с белези от шарка, носещ бял тюрбан“.
Флобер бива неуморен работник и често се оплаква в писмата си до приятели от изморителното естество на работата си. Бива близък с племенницата си, Каролин Команвил, и поддържа близки отношения и кореспонденция с Жорж Санд. От време на време посещава парижките си запознанства, включително Емил Зола, Алфонс Доде, Иван Тургенев и Едмон и Жул ду Гонкур.
Седемдесетте години на 19. век са труден период за Флобер. Пруски войници окупират къщата му през Френско-пруската война (1870), а майка му почива през 1872 г. След смъртта ѝ изпада във финансови затруднения вследствие на професионални провали от страната на съпруга на племенницата си.
Флобер страда от венерически болести през по-голямата част от живота си. Здравето му се влошава и той умира в Кроасе от мозъчен кръвоизлив на8 май 1880 г. на възраст 58 години. Бива погребан в семейната гробница в гробището на Руан. Негов паметник от Хенри Шапю бива открит в музея на Руан.
Първата му цялостна работа е Ноември, повест, която бива завършена през 1842 г.
През септември 1849 г. Флобер завършва първата версия на романа си Изкушението на свети Антоний. Прочита романа на глас на Луис Буиие и Максим Дю Камп в рамките на четири дена, като не им позволява да прекъсват или да дават мнение. След прочита приятелите му му казват да хвърли ръкописа в огъня, предлагайки вместо това да се съсредоточи върху всекидневния живот вместо върху фантастични теми.
През 1850 г., след като се завръща от Египет, Флобер започва работа по „Мадам Бовари“. Романът, който отнема пет години за написването си, бива издаден на части в Revue de Paris през 1856 г. Правителството завежда дело срещу издателя и автора по обвинения в неморалност, което бива изслушано през следващата година, но и двамата биват оправдани. Когато „Мадам Бовари“ се появява под формата на книга, бива топло посрещнат.
През 1858 г., Флобер пътува до Картаген, за да събере материал за следващия си роман, Саламбо. Романът бива завършен през 1862 след четиригодишен труд.
Черпейки от младостта си, Флобер пише след това Възпитание на чувствата, усилие, отнело му седем години. Това е последният му завършен роман, публикуван през 1869 г.
Пише неуспешната драма „Кандидат“ и публикува преработена версия на Изкушението на свети Антоний, части от която виждат бял свят още през 1857. Посвещава много от времето си на растящия проект Les Deux Cloportes (Двете мокрици), който по-късно се превръща в Бувар и Пекюше, като се откъсва от маниашкия проект само за да напише Три разказа през 1877 г. Тази книга съдържа три истории: Un Cœur simple (Обикновено сърце), La Légende de Saint-Julien l’Hospitalier (Легенда за свети Юлиан Гостоприемец) и Hérodias (Иродиада). След публикацията на разказите, прекарва остатъка от живота си, гаснейки над недовършения Бувар и Пекюше, който бива отпечатан посмъртно през 1881 г. Той бива великолепна сатира върху повърхността на човешкото знание и въздесъщността на посредствеността. Той смята тази си работа за своя шедьовър, въпреки че посмъртната версия получава равнодушни рецензии. Флобер е плодовит писател и писмата му биват събрани в няколко издания.
Към наближаването на смъртта си, може да е работел върху още по-отдавнашен исторически роман, основан на Битката при Термопилите.
Преживява обществените проблеми на Юлската монархия и бурните години преди революцията от 1848 г. Баща му купува малко имение в Кроасе на река Сена, където писателят се установява с майка си и своята племенница.
Той е представител на литературното направление критически реализъм. Освен това е написал новелите — „Чисто сърце“, „Легенда за свети Юлиан Гостоприемец“, „Иродиада“. Смъртта в 1880 г. го заварва пред нови планове — замисля исторически роман.
Флобер избягва отлично неточното, абстрактно, неопределено и неподходящо изразяване и съзнателно се въздържа от клишета. В писмо до Жорж Санд казва, че прекарва времето си „опитвайки да напише мелодични изречения, избягвайки съзвучия.“
Флобер вярва в, и преследва, принципа на намирането на „le mot juste“ („правилната дума“), който смята за ключов начин за постигане на качество в литературното изкуство. Работи в потискаща самота — понякога отнемайки му седмица за завършването на страница — неудовлетворен от съчиненото. В кореспонденцията си Флобер го обявява, обяснявайки правилната проза не му се е отдавала и как стилът му е бил постигнат с работа и преговор.
Този педантичен стил на писане става очевиден, когато се сравни написаното от Флобер през целия му живот с написаното от равните му (например Балзак или Зола). Флобер публикува много по-малко, отколкото е тогавашната норма, и никога не успява да стигне ритъма по роман на година, който негови колеги често постигат през своите активни години. Уолтър Пейтър нарича Флобер „мъченик на стила“.
4.5