АКЦИЯ „БАТЕНБЕРГ“

В началото на годината страната ни се сдоби с ценности на княз Александър І Батенберг. Сред „безценните“ придобивки е и живописен портрет на владетеля, който от март е изложен в експозицията, подготвена от кураторката Анелия Николаева, „Дворецът за изкуството“ в Националната галерия в София. Портрет, за който от официалната пресинформация е указано, че „един от акцентите в експозицията е закупеният през тази година от държавата „Портрет на княз Александър I Батенберг“, рисуван през 1881 в София от немския художник Конрад Вилхелм Дилиц – известен на времето си майстор на портрети на европейските владетели“[1]. (обр. 1)

НО КАК ТАЗИ КАРТИНА СЕ ОКАЗА В БЪЛГАРИЯ?

На 28 януари 2019 г. на сайта на Министерството на културата бе публикувана кратка информация, чеБългарската държава, чрез министъра на културата, откупи портрет и ценни предмети, принадлежали на княз Александър I Батенберг, на търг, организиран от аукционна къща в австрийската столица Виена“, а сред предметите са както „три подноса, дарени от жителите на Русе, Ловеч и Берковица по повод началните години на неговото управление“, така и „най-известният оригинален портрет на Княза с царски инсигнии от художника Конрад Дилиц“. От същата публикация разбираме, че „след приключването на наддаването министър Боил Банов, на което той присъства лично“, е заявил развълнувано: „Беше страхотна емоция. Всички сме в голяма еуфория. Огромна благодарност към премиера Бойко Борисов и министър Горанов“. Аплаузите за Б. Борисов и министъра на финансите Владислав Горанов са за това, защото те са изградили „тактиката да не се оповестява участието на държавата в търга предварително“, като основният мотив за тази тайнственост е продиктуван от желанието „да придобием тези ценности за българската държавност, но […] това да се случи и на разумна цена“[2]. Новината се разпространи бързо в различни медийни канали, а два дена по-късно, в ефира на bTV, министърът на културата даде повече подробности за случилото се[3].

Почти като в сериал ала „Под прикритие“ в Министерството на културата по-рано през януари е подаден сигнал по няколко различни канала за предстоящия търг на една от най-авторитетните, основана още през 1707 г., австрийски аукционни къщи – „Доротеум“[4], в която ще бъдат предложени ценности, принадлежали на княз Александър І Батенберг. По думите на министъра: „най-сериозната информация дойде от директора на Историческия музей, националния, Бони Петрунова“. Пред журналиста Антон Хекимян Б. Банов уточни още: Ние като отидохме във Виена, след като последният ден вече се афиширахме, регистрирахме се и така, ние наистина пуснахме слух, че с много малко пари просто символично да заявим, че държавата има желание[5]. Трепетно министърът сподели още:Срещу нас залагаше един човек, аз не мога да кажа кой е, но той през служител, който е нает, през телефон и залагаше сериозно не само за портрета. […] Много е емоционално. Мисля, че държавата направи изключителен ход. Изключително благодаря на премиера, на министър Горанов за адекватното решение, затова, че спазихме процедурата, затова, че не афиширахме предварително, въпреки че ни се искаше много. Много хора изкоментираха и са прави, защото в крайна сметка това са родолюбци, че как може, държавата защо не казва, че ще отиде. Ако бяхме афиширали, че ще отидем, просто сега пак щях да бъда тук, пак щях да се радвам, че сме го закупили, само че щеше да бъде на тройна и четворна цена[6].

Всъщност, ако трябва да сме искрени, макар и политически не съвсем коректни, от толкова много министерска емоция изобщо не можем да разберем какво точно се е случило, нещо повече – кой точно е участвал в търга във Виена на 28 януари и най-важното – кои са експертите, които са констатирали важността на откупените ценности, принадлежали изпреди на княз Александър I Батенберг.

Отговорите на част от тези въпроси можем да открием в различните публикации, посветени на еуфорично презентираното от политици, експерти и журналисти събитие. От статия на Капка Тодорова във в-к „24 часа“ разбираме не само, че първите думи на г-н Банов след търга са споделени пред журналист на вестника, но и че на търга са присъствали „лично министър Боил Банов, посланик Светослав Спасов[7] и директорката на Дом „Витгенщайн“ Румяна Конева“ [8]. Нещо повече: „в наддаването на търга участваше Румяна Конева“[9]. К. Тодорова ни дава сведения още, в противовес на казаното от министъра на културата, че главна заслуга за участието на България на търга е на посланик Светослав Спасов, който е уведомил министър-председателя и министъра на отбраната за търга и възможностите за участие[10].

От ефира на БНТ получаваме друга информация. В интервюто, проведено в студиото на сутрешния блок на телевизията на 30 януари, участие взеха историкът и заместник-кмет на Столична община доц. д-р Тодор Чобанов и изпълняващият длъжността главен директор на Министерство на културата г-н Александър Трайков. Според казаното от г-н Трайков – информацията за търга е стигнала до Министерство на културата по неофициален път преди две седмици (тоест около 16 януари или ориентировъчно около 10-ина дена преди самия търг). А. Трайков уточни още: С колегите се поинтересувахме веднага, направихме връзка с търга, а междувременно се получи официално писмо от Националния исторически музей, явно те също са работили по въпроса, уведомихме по надлежния административен ред министъра на културата, той реагира моментално. Проведени са разговори в Министерски съвет, с премиера, с финансовия министър и административната машина се задвижи изключително бързо, за да може българската държава в лицето на министъра на културата да участва на този търг във Виена и да откупи тези важни исторически предмети и те да бъдат откарани в България[11].

Ценна информация ни дава и интервю от 29 януари с министъра на културата в ефира на „Здравей, България“. Попитан от водещия Виктор Николаев дали той лично е участвал в наддаването на търга, г-н Б. Банов заяви: Лично участвах. Трябваше да бъде всичко в тайна, защото ако бяхме обявили, че държавата ще участва, много възможно беше цената да стане двойна и тройна. Стана нещо много добро за поколенията, но и за чувството ни за духовност. Всичко е на реална стойност. Картината, гордост за всеки един българин, излезе 18 хиляди евро. Парите не са малко, но са нормални за това, което се предлага[12].

И така, казано с други думи, изхождайки от цялата информация дотук става ясно, че някой лъже. Нека приемем, че за аукциона на виенската тръжна къща г-н Боил Банов научава от два „канала“ 10-ина дена преди търга – неофициален и официален – от директорката на Националния исторически музей в София – Бони Петрунова. Получавайки информацията, Министерството на културата отнася въпроса към Министерски съвет, премиера на страната и финансовия министър В. Горанов. След съответните процедури г-н Б. Банов, тайнствено, под прикритие, се оказва на търга във Виена на 28 януари в компанията на Светослав Спасов и Румяна Конева. Тогава твърдението, че „посланик Светослав Спасов“ е „уведомил министър-председателя и министъра на отбраната за търга и възможностите за участие“, е невярно – тоест журналистката Капка Тодорова лъже. Ако допуснем, че думите на журналистката са верни, тогава изпълняващият длъжността главен директор на Министерство на културата г-н Александър Трайков е неточен в изказването си. И още – кой всъщност е участвал в самото наддаване на търга? От цитираната дотук информация – в наддаването от българска страна, отвъд всяка логика, са участвали едновременно Румяна Конева и г-н Боил Банов. Или всъщност, което съм склонен да твърдя, че истината е – „отново някой лъже“.

Ако трябва да сме коректни, проблемът с лъжите и неяснотите около придобиването на портрета съвсем не се ограничават до това кой, кого и кога е уведомил другите за предстоящия търг и кой въобще е наддавал за ценностите, излизащи от дома на първия български владетел на Третата българска държава. Неясна е и цената на откупения портрет. По думите на министър Боил Банов „картината излезе 18 000 евро“[13], въпреки че още същия ден вечерта на сайта на аукционна къща „Доротеум“ посочената цена на сделката бе 22 500 евро[14]. (обр. 2)

Неясно се оказва дори и името на автора на портрета на княза. Според медии като БНР[15], bTV[16], БНТ[17], вестник „Сега“[18], а изброяванията могат да продължат, в началото името на автора бе Карл Дилиц. Сетне, по неясни причини, авторът бе прекръстен и от Карл се превърна в Конрад[19]. С оглед на коректността трябва да кажем, че на сайта на аукционната къща във Виена – изписаното име е Карл[20]. Най-неясен в акция „Батенберг“ обаче остава отговорът на въпроса кои са експертите, които са констатирали важността на предлаганите на търга в австрийската столица ценности, като в следващите редове ще се фокусирам преди всичко върху темата за придобитата от българската държава творба на Карл (Конрад) Дилиц.

ИЗГУБЕНИ В ЕКСПЕРТИЗАТА

Както вече стана дума, официален сигнал към Министерство на културата е подаден от Националния исторически музей в София, институция, на директорския пост на която е седнала доц. д-р Бони Петрунова. Б. Петрунова е историк по образование, а сетне и дългогодишен експерт в НАИМ при БАН[21]. На 23 януари, тоест пет дена преди търга във Виена, в информационна агенция „Фокус“ в 12:02 ч. бе оповестено в българската медийна среда, че търгът предстои и на него ще бъдат предлагани десетки ценности, свързани с българския владетел[22]. Новината бързо намери отразяване и в други медии, а Бони Петрунова е потърсена за мнение. В интервюто си за агенция „Фокус“ от същия ден (23 януари 2019 г.), публикувано в 15:53 ч., директорката на музея дава важна информация за акция „Батенберг“. По думите ѝ: само частно лице може да се яви. Държавна структура по закон няма как да играе на такъв търг[23]. Тя уточнява още: Всъщност наш служител ги откри в сайта на въпросната аукционна къща и веднага уведомихме Министерството на културата, по-точно Инспектората към него, за да видим има ли някаква възможност да придобием тези предмети. Лично аз, като директор на музея, се интересувам от три от предметите. Единият от тях е портретът на Александър I Батенберг с короната. Ние имаме такъв, има второ копие, което се намира в Националния музей, но този с короната, пластично изработена на рамката, е по-хубав[24]. Според Б. Петрунова обаче това са предмети, които едва ли имат някаква много висока художествена стойност, нямат и световно-историческа стойност, тъй като малко хора знаят кой е Батенберг и какво значение има за историята[25]. Пред репортера на агенция „Фокус“ тя изказва надеждата да „се намери някой благороден българин, който иска тези предмети и би ги закупил за България“[26]. Тоест, макар че става дума за един портрет, който „едва ли има някаква много висока художествена стойност“, който е като този, който се „намира в Националния музей“[27], като „второ(!)[28] копие“, Бони Петрунова желае държавата ни да се сдобие с това, според нея, навярно, „първо копие“ на портрета с прекрасна „корона, пластично изработена на рамката“. С други думи – директорът на Националния исторически музей в София апелира да бъде закупен един портрет заради рамката му, защото самата живописна творба – не е чак толкова впечатляваща. В страната ни вече има „второ копие“, а първото – едва ли има висока художествена стойност. Въпреки тази споделена в медиите почти абсурдна експертиза, министър Боил Банов ще мобилизира всичките си сили, за да откупи с държавни пари за държавата това така наречено първо копие на княжеския портрет. Не по-малко предизвикваща усмивки е и публичността на тази експертиза, която компрометира, пет дена преди търга, „секретността“ на акция „Батенберг“, за която г-н Б. Банов по-късно ще говори емоционално по медиите при триумфалното си завръщане от Виена след 28 януари. Говорене, в което той също даде своята оценка за закупения портрет: Не мога да кажа, че картината като естетика на изкуството е уникално творение, но тя има мащабност и усещане за държавност заради рамката и герба отгоре[29]. И така, докато всички бяха увлечени в радостта си по рамката, действително портретът остана маргинализиран. Въпреки че бе заявен като „първо копие“.

И макар че и до днес не са обявени експертите, с които екипът на Министерството на културата се е консултирал, преди да направи реалните крачки по акция „Батенберг“ и закупуването специално на картината на Карл (Конрад) Дилиц, други експерти започнаха да дават активно оценки, след като вече творбата бе придобита. Може би сред първите, включили се със своето компетентно мнение, бяха директорът на Националния военноисторически музей в София – доц. Соня Пенкова, временно изпълняващата длъжността директор на Националната галерия в София – г-жа Яра Бубнова, и уредникът от същата галерия – Калин Николов. Соня Пенкова заяви в ефира на БНТ леко дискредитиращия „уникалността“ на портрета на княз Александър І Батенберг факт, че в колекцията на оглавяваната от нея институция се съхранява литография на същия портрет, тоест фотографски отпечатък, тиражиран, който е направен, след като е бил създаден портретът на Дилиц. Точната година на създаване не може да бъде разбрана, но при всички случаи това е едно берлинско ателие, което е тиражирало фотографията, което е тиражирало чрез литография портрета[30]. Оставяйки настрани демонстрираната от С. Пенкова терминологична неяснота, с която говори, тук нека кажем, че цветни литографски листове с портрета на княз Александър І Батенберг се съхраняват и в други държавни колекции[31], а един от тях е и в Националния исторически музей в София. Той е заведен в колекцията на музея под инв. № 39270, а размерът на листа е 88 х 57 см[32].

Според Яра Бубнова: всичките сме превъзбудени от това, че такава откупка се извърши. Това е невероятно събитие и един много полезен прецедент въобще за българската художествена сцена и по принцип за музейната. […] Естествено, на нас би ни било много интересно, ние имаме и други портрети на Александър Батенберг и би ни било интересно да притежаваме този[33]. Своята оценка за „уникалното творение“, придобито от Виена, експертът Калин Николов даде в ефира на радио „Фокус“. По думите му портретът на княз Александър I Батенберг прекрасно ще се впише в богатата българска колекция от дворцови портрети, независимо кой културен институт стане неин постоянен дом […]. Тази картина е един нов етап в българското изкуство с всички свои елементи – хералдиката, първите гербове. За нейн автор се сочи Конрад Дилиц – много интересен художник“[34]. В допълнение той изтъкна, че картината „безспорно е оригинал“, но и че тепърва предстои детайлна работа с нея[35]. Тук трябва да поясним, че темата за оригиналността на картината се яви в социалните мрежи още в деня, в който бе обявено, че българската държава е придобила портрета от търга в австрийската столица. Въпреки това разговорът за творбата бързо утихна.

Портретът привлече отново обществения поглед в края на февруари, когато бе оповестено, че той ще бъде показан за първи път пред публика в Националната галерия (Двореца) като „един от акцентите в експозицията“ „Дворецът за изкуството“ [36]. Картината се превърна в мимолетна „медийна звезда“, а сетне всичко отново се потопи в тишина. Остана единствено изложбата, от която той е част и която може да бъде разгледана до 12 януари 2020 г. Както посочихме в самото начало, куратор на изложбата е изкуствоведката Анелия Николаева. Според текста, поместен в залата, където е експонирана картината, „портретът на българския княз Александър І Батенберг, изобразен във военна униформа, е рисуван от Дилиц през 1881 г. в София“[37].

Нещо повече – непосредствено след тази информация е указан дори източникът, откъдето тя е извлечена – Kunstchronik, Kunstmarkt. Berlin, 1914–1915[38]. Но каква е причината това да е единственото, явяващо се инцидентно указание в текста за използвани източници на информация? На какво се дължи тази предпазливост на кураторката? Моят, разбира се, само хипотетичен отговор е семпъл – става дума за съмнение. Съмнението на кураторката, че има нещо гнило в този портрет. Съмнение, което обаче човешки слабости като предпазливост и лакейщина не ѝ позволяват да го заяви гласно и ще предпочете бягство в мълчанието си. Мълчанието, което продължава вече повече от половин година. Мълчанието, зад което експертите прикриват знанието си, че с този портрет, закупен от Виена, въпреки впечатляващата си рамка, нещо не е наред. И дългогодишни куратори, доказали се професионалисти, утвърдени изследователи като Анелия Николаева, като Калин Николов, сигурен съм – добре знаят това.

НО КАКВО НЕ МУ Е НАРЕД НА ТОЗИ ПОРТРЕТ?

Ще си позволя да употребя езика на профана и ще кажа, че онова, което не му е както трябва на този портрет, е това, че в нашата си Национална галерия отдавна си имаме съвсем същия портрет на княза. Нещо повече – преди по-малко от две години той бе показан, само че на първия етаж в същата сграда, като част от творчеството на полския художник Антони Пьотровски. Е, рамката на картината от колекцията от Националната галерия е доста по-семпла, но затова пък портретът на българския владетел е досущ като този, който г-н Боил Банов купи тайнствено и обяви за уникален. Но нека се обърнем към фактите и най-напред дадем отговор кой е този полски художник Антони Пьотровски.

Според натрупаните досега изследвания, посветени на Антони Пьотровски, той е роден през 1853 г. в Нетулиско, околия Кунов, в някогашната руско-имперска Радомска губерния, днес Келецко воеводство, Полша. Първи негов учител е Войчех Герсон във Варшава, който открива таланта му на художник и го насърчава да продължи образованието си в Краков в Академия. Бъдещият художник обаче през 1875 г. отпътува към Мюнхен, където учи в ателието по живопис на Вилхелм Линденшмит, а сетне изпълнява заръката на първия си учител и постъпва в Академията за изящни изкуства в Краков, където се учи от Ян Матейко. Следващите години от житейския и творчески път на художника до 1885 г. остават все още неизследвани, като със сигурност в този период е в странство и за известно време, колко дълго – остава неясно, пребивава и в Париж. През 1885 г. се включва като доброволец в бойните действия по време на Сръбско-българската война и се превръща в ярък визуален хроникьор на случилото се. Две години по-късно А. Пьотровски става един от член-учредителите на Асоциацията на полските художници Sztuka, а след четири години заедно с Яцек Малчевски полагат основите на Съюза на полските художници за модерно развитие. През 1900 г. художникът се установява във Варшава, а след пет години е назначен за военен кореспондент в Манджурия. През 1925 г., година след смъртта му, във Варшавската национална художествена галерия Zachęta е организирана голяма посмъртна изложба с множество негови творби. Рисува главно жанрови и исторически картини, както и портрети. Сред най-важните му творби са „Походът на новобранците“, цикълът от творби, отразяващи Сръбско-българската война, „Баташкото клане“, „Нимфи и сатири“ и др.[39]

Със сигурност знаем още, че през годините на своето пребиваване в страната ни А. Пьотровски се сближава с княз Александър І Батенберг, сближаване, което прераства в приятелство, продължило и след абдикацията на владетеля[40]. Приятелство, засвидетелствано поне в три портрета, в които художникът увековечава образа на княза – всички те днес част от колекцията на Националната галерия в София (инв. № II-3ж-29, инв. II-3ж-30 и инв. № II-3ж-116). Сред тях е и портретът (инв. № II-3ж-116), който можем да наречем идентичен с този, закупен от Виена в началото на тази година.

Тук няма да правим подробен формален и стилов анализ, за да доказваме кой портрет е по-оригинален и кой от тях е послужил за направата на литографията, която откриваме в няколко български държавни музея. Но нека все пак се вгледаме в няколко образа, които за удобство ще кръстя А, Б, В и Г. Образ А е репродукция на портрета от колекцията на Националната галерия в София, образ Б – на закупения от Виена портрет, образ В – на литографията от колекцията на Националния военноисторически музей и образ Г – на литографския лист от Националния исторически музей в София. Към този низ ще добавя и пети, който е на реализирано от Никола Ганушев копие по портрета на А. Пьотровски – Д. (обр. 4) Тази множественост на образа е меко казано смущаваща. Нека кажем, че тя съвсем не е изчерпателна и може да бъде разрасната с привличането на още „идентични“ портрети на княза, все така „уникални“ и „неповторими“. С други думи – можем да изпълним цяла изложбена зала с все едни и същи образи на владетеля. Не по-малко смущаващи са и някои други факти. На първо място е разликата в гербовете (в горния десен ъгъл) в картината на А. Пьотровски и тази на К. Дилиц. При Б той е снабден с надпис – „DEVS • NOBISCVM“ (Бог с нас), а при А – отсъства. Надписът не се открива и при литографски листи В и Г, което дава основание да твърдим, че за тяхната направа е послужил портрет А.

Друг безспорен факт, който смущава не по-малко, са надписите на гърба на портрета от Националната галерия – А. Десетилетия наред той се презентира като творба на А. Пьотровски. Въпреки че върху гърба на самото платно на картината е отбелязано: Angefertigt in der Kunstanstalt von Edm. Gaillard in Berlin (Произведено в дома за изкуство на Едм. Гаилард в Берлин). (обр. 5) На подрамката са залепени и няколко етикета, един от които указващ авторството на А. Пьотровски, (обр. 6) а друг, че портретът е бил окачен в Жълтия салон на Двореца. (обр. 7)

В такъв случай – оригинал или копие е заведената под инв. № II-3ж-116 творба? Тук нека уточним, че за наличието на оригинал на този портрет, излязъл изпод четката на А. Пьотровски, свидетелства отпечатаният през 1922 г. каталог на състоялата се през май 1922 г. Първа полска графическа изложба в София. В него портретът е репродуциран (обр. 8) и е посочено, че творбата е държавно притежание – „в двореца на Н. В. в София“[41]. Изрично е подчертано, че картината е експонирана в оригинал[42]. Но къде е днес този оригинал?

Друг факт, който внася още объркване, е, че през 1881 г. Конрад Дилиц показва доколенен портрет на българския княз, изпълнен с маслени бой върху платно в изложба в Берлин. (обр. 9) От каталога към изложбата (обр. 10) разбираме, че тя се е провела между 4 септември и 6 ноември 1881 г. Но дали портретът, продаден от аукционна къща „Доротеум“ на българската държава, е тъкмо онзи портрет? Изобщо гледайки фактите, които са само на повърхността, трябва да кажем, че установяването кой портрет е по-автентичен, къде е копието, къде е оригиналът се оказва сложна задача, предполагаща прецизна работа и изследване на множество възможности. Но уви, никой от участващите в акция „Батенберг“ дори не заяви, че „има нещо гнило“ в този „неповторим“ портрет.

И за да е всичко още по-сложно, нека посочим само още един факт – към литографията от Националния исторически музей (Г), която можем да твърдим, че е идентична с тази от Националния военноисторически музей (В), има следната каталожна информация:

Kniaz Alexander І
1881
Berlin
Antony Piotrowski (artist), K. Dielitz (engraver)
Printing-house of Edmond Gailard, Berlin
Colour lithograph[43]

С други думи – авторът на портрета е А. Пьотровски, а К. Дилиц е човекът, направил заготовка за цветната литография в София през 1881 г., а сетне тя е отпечатана в Берлин.

ОПИТ ЗА НЯКАКВО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Всичко, казано дотук, ми дава основание да твърдя, че през януари 2019 г. министър Боил Банов, съвсем като в комедиен трилър, закупи за българската държава с пари на данъкоплатеца, един не съвсем „уникален“ портрет на княз Александър І Батенберг от аукционна къща „Доротеум“ във Виена, чиито експерти дори се оказва, че са сбъркали името на автора на портрета, изписвайки го некоректно като Карл, а не като Конрад. Нещо повече – съвсем по български, г-н Банов не търси експертиза от професионалисти от екипа на най-големия му подчинен музей за изобразително изкуство в страната ни – Националната галерия, експертиза, която да му помогне в оценката дали този „оригинален“ портрет, който като „естетика на изкуството“ не е „уникално творение“, е въобще уникален като образ и нужно ли е да бъде закупуван поради своята „мащабност и усещане за държавност заради рамката и герба отгоре“. Да, по български – прибързано и с фанфари, закупената от Виена „ценност“ бе употребена като инструмент за повишаване на рейтинга на г-н Боил Банов, който, както става ясно – под натиск на не съвсем вещи лица, е готов да пазарува с обществени средства, за обществено благо, май не съвсем „оригинални“ картини. Но уви – нещата не спряха дотук. Съвсем скоро „безценната придобивка“ се превърна в един от акцентите в експозицията „Дворецът за изкуството“ за радост на тълпата и на политическия елит, ангажирал се в уреждане на сложната тайна „тактика“ по закупуването на творбата. За радост на г-н Боил Банов, но и за срам на кураторката на изложбата, а и въобще на експертите на Националната галерия, които легитимират като оригинал творба, в чиито качества, а още повече автентичност, сигурен съм – самите те не са убедени. Както съм сигурен, че за смущаващата множественост на княжеския портрет и най-малкото за идентичната творба на А. Пьотровски, съхранявана в поверената ѝ институция, знае и самата временно изпълняваща длъжността директор на Националната галерия – г-жа Ярослава Бубнова. Но какво тук значи някакво знание, какво значи някаква експертност пред каузата да бъде бранен един министерски гръб. Съзнавам ясно, че това е кауза-задължение, продиктувана от етичния кодекс. Но съзнава ли екипът на Министерството на културата, че това компрометира най-голямата художествена музейна структура в страната ни, а думи като професионализъм и експертност се изпразват от съдържание? Съзнава ли г-н Боил Банов, че поведената под патронажа му борба с фалшификатите отразява брилянтно проведената от него самия акция „Батенберг“ – гигантски цирк, отсъствие на адекватна експертност и много мълчание? А съзнава ли ръководството на Националната галерия, че прикриването на фактите – и по-точно тяхното премълчаване, някой ден ще се изправи не само срещу му, но и срещу прикриваното безразсъдно поведение на един министър на културата?

Знам, че всички съзнават всичко това и въпреки това – надяват се, че и този път отново, както толкова много пъти, всичко ще се размине. Никой няма да се досети, а и да се досети – ще бъде достатъчно ленив, за да положи усилия и да провери; ще бъде достатъчно плах, за да дръзне да влиза в конфликт с когото и да е. И все пак – ако се осмели, има достатъчно други лостове, с които да бъде дискредитиран всеки инакомислещ ум. Да, и този път ще се размине. Но и точно затова десетилетия наред се разминаваме с големите художествени постижения. Разминаваме се с адекватната държавна политика в сферата на културата и в частност на изкуството. Разминаваме се и помежду си, което предопределя мрака, в който е затънало всичко – мрака на непрофесионализма, сервилниченето и клиентелизма

[1] Официално прессъобщение към изложбата, публикувано на сайта на Националната галерия.
[2] Всички цитати са приведени от: Българската държава откупи портрет и ценни предмети, принадлежали на княз Александър I Батенберг – информация, публикувана на сайта на Министерство на културата от 28 януари 2019 г.
[3] Резюме на интервюто виж на сайта на медията: Боил Банов: Ако бяхме обявили, че участваме в търга за портрета на Батенберг, цената щеше да е тройна. – Тази сутрин, 30 януари 2019 г.
[4] Повече за дейността на аукционната къща и нейната история виж на официалния сайт на институцията.
[5] Пълното съдържание на интервюто виж на: Министър Боил Банов: Портретът на княз Александър I Батенберг е изключителен – в който и музей да бъде, ще е достъпен за всички българи. – Агенция Фокус, 30 януари 2019 г.
[6] Пак там.
[7] Постоянен представител на Република България към Организацията на обединените нации, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и международните организации във Виена, Австрия.
[8] Тодорова, Капка. Боил Банов купи наследство на Батенберг. – 24 часа, 28 януари 2019 г.
[9] Пак там.
[10] Пак там.
[11] Каква следа оставя княз Батенберг в българската история? – Сутрешен блок, 30 януари 2019 г.
[12] България притежава най-известният портрет на княза. – Здравей, България, 29 януари 2019 г.
[13] Пак там. Виж и: България купи на търг портрет на княз Александър Батенберг за 18 000 евро. – Канал 3 TV, 29 януари 2019 г.
[14] Lot No. 76
[15] България откупи портрет и ценни предмети на княз Александър I Батенберг. – Програма „Хоризонт“, 28 януари 2019 г.
[16] Държавата откупи ценен портрет на Александър І Батенберг. – bTV новините, 28 януари 2019 г.
[17] Черганова, Боряна. Литография на откупения портрет на Батенберг се съхранява в НВИМ – София. – Сутрешен блок, 30 януари 2019 г.
[18] Ценкова, Искра. България се сдоби с оригинала на ценен портрет на княз Батенберг. – Сега, 30 януари 2019 г.
[19] Официално прессъобщение към изложбата „Дворецът за изкуството“, публикувано на сайта на Националната галерия.
[20] Lot No. 76
[21] Повече информация за професионалния път на Бони Петрунова виж в публикуваната за нея информация на сайта на НАИМ при БАН.
[22] България си върна вещи на княз Александър I Батенберг, 29 януари 2019 г.
[23] Доц. д-р Бони Петрунова: Само частно лице може да участва в търга за портрета и подносите на Александър I Батенберг във Виена. – Агенция Фокус, 23 януари 2019 г.
[24] Пак там.
[25] Пак там.
[26] Пак там.
[27] От публикацията не става ясно за кой „Национален музей“ става дума.
[28] Отбелязването е мое.
[29] Министър Боил Банов: Портретът и предметите на княз Александър I Батенберг имат изключителна културна стойност, те са ценности на държавността. – Агенция Фокус, 29 януари 2019 г.
[30] Черганова, Боряна. Литография на откупения портрет на Батенберг се съхранява в НВИМ – София. – Сутрешен блок, 30 януари 2019 г.
[31] Например в Етнографския музей в Берковица. Виж: Павлова, Стефка. Копие на откупения портрет на Батенберг пази музеят в Берковица. – БНР – Видин, 30 януари 2019 г.
[32] Dimitrov, Bozidar and team. National Museum of History. Catalogue. Sofia, 2006, 181.
[33] Видев, Добромир. Музеи и галерии „наддават“ къде да остане портретът на княз Батенберг. – Нищо повече, програма „Хоризонт“, 29 януари 2019 г.
[34] Калин Николов, НХГ: Портретът на княз Александър I Батенберг ще се впише прекрасно в богатата българска колекция от дворцови портрети. – Добър ден, радио „Фокус“, 30 януари 2019 г.
[35] Пак там.
[36] Официално прессъобщение към изложбата публикувано на сайта на Националната галерия.
[37] Информационна текст от изложбата. (обр. 3)
[38] Пак там. Тук трябва да уточним, че макар и непълно, това библиографско указание ни дава възможност да открием цитираната информация, която може да бъде открита в Kunstchronik, № 18 от 29 януари 1915 г. на страница 244. В поместеното кратко информационно каре, в което се отбелязва 70-годишнината на художника, е посочено, че Конрад Дилиц е рисувал портрет на българския княз Александър в София.
[39] Уста-Генчов, Димитър. Картините на Антоан Пиотровски по Сръбско-българската война. Военно-критически бележки. – Българска сбирка, 1898, № ІХ, 827–832; Ганчева, Ан. и Т. Ст. Грабовски. Първа полска графическа изложба в София – май 1922 г. София, 1922, 221–233; Димитров, Димитър Г. Антони Пьотровски. Свидетел и хроникьор на княжеското време. София, 1996; Cavanaugh, Jan. Out Looking In: Early Modern Polish Art, 1890-1918. New York, 80; Балева, Мартина и Улф Брунбауер. Батак като място на паметта. София, 2007, 76–79; Николов, Калин и Радосвета Станева. Антони Пиотровски и Тадеуш Айдукевич в колекцията на Националната галерия. София, 2017.
[40] Димитров, Димитър Г. Антони Пьотровски. Свидетел и хроникьор на княжеското време. София, 1996.
[41] Ганчева, Ан. и Т. Ст. Грабовски. Първа полска графическа изложба в София – май 1922 г. София, 1922, 233. С оглед на коректността трябва да кажем, че в изданието картината е датирана 1886 г., което имам основание да твърдя, че е грешка. Грешно е датирана и творбата „Баташкото клане“, която е указано, че е създадена през 1885 г., а всъщност на самото платно, авторът е посочил 1892 г.
[42] Пак там, VІІІ.
[43] Dimitrov, Bozidar and team. National Museum of History. Catalogue. Sofia, 2006, 181.