Той изгубва зрението си на 30. Иска да се занимава с архитектура, но съдбата е решила друго. Визуализира образите в подсъзнанието си и успява да постигне такъв магичен ефект във фотографиите си, че зрящите се удивляват.
Пит Екерт (Pete Eckert) е признат за един от най-добрите рекламни фотографи на съвремието ни, макар да звучи парадоксално, че говорим за снимки на незрящ човек. През 2017-а Volkswagen избра именно Екерт, да заснеме по оригинален начин новия дизайн на флагманския модел на компанията – Arteon.
Работа на Пит Екерт / Източник: peteeckert.com
Екерт описва своята история на официалния си сайт, и тя е пример за това как човек, попаднал в напълно отчайваща ситуация може да намери сили и вдъхновение за ново поприще, в което не само да получи собствено житейско удовлетворение, но и да се превърне в знаменитост.
Един “турист в зрящия свят”… / Източник: peteeckert.com
“Не се занимавах сериозно с фотографията, докато не станах напълно сляп, започва историята си Пит Екерт. Обучих се в скулптура и индустриален дизайн. Винаги съм бил визуален човек и планирах да уча архитектура в Йейл, но след това започнах да губя зрението си. Лекар хладнокръвно ми каза, че имам ретинит пигментоза. Напуснах стаята без допълнителни коментари. Докато слушах д-р Дийн Едел в телевизионната мрежа на Сан Франциско, научих, че ще остана напълно сляп. Зрител го попита за RP ( б.а. наименованието на заболяването). Спомням си как отговорът на доктора ме удари като чук по главата:
“Човек с RP постепенно губи зрението си, докато не ослепее напълно.”
Работа на Пит Екерт / Източник: peteeckert.com
Отне ми две години, за да разбера какво да правя. Дотогава работех като дърводелец. Работех първокласно, но не много, а само достатъчно, за да мога да плащам наема и храната. Моята приятелка Ейми застана до мен в онзи труден момент. Ейми и аз бяхме сгодени. Тревожех се за бъдещето. Казах й, че няма да я държа като заложник на съдбата си. Какво направи тя? – Вече сме женени повече от 33 години. Благодаря ти Ейми.
Зрението ме напускаше бързо.
Пит Екерт / Източник: peteeckert.com
Знаех, че трябва да спра да шофирам моя Moto Guzzi, който толкова обичах. Работата ми по строителни обекти също стана опасна. Най-накрая стигнах до решението: Ще се преместим на източния бряг, за да мога да бъда близо до семейството си. Благодаря, мамо. С Ейми се оженихме в розовата градина на парка “Елизабет” в Уест Хартфорд, Кънектикът. Спечелих MBA и черен колан по бойни изкуства. Страховете ми бяха как да печеля пари и как да се защитя. МВА и черният колан ми помогнаха, но проблемите ми далеч не бяха приключили.
Работа на Пит Екерт / Източник: peteeckert.com
По времето, когато получих дипломата си за архитект, бях почти сляп. Все още не се бях научил да чета писмото на слепите. Търсех подходяща работа, но навсякъде бях отхвърлян, след като чуваха от мен самия, че имам проблем със зрението и че прогресивно ослепявам…
Ейми мразеше студените зими в Кънектикът. Обещах й да я върна вкъщи до Западния бряг. След като посетих приятел в Сакраменто, разбрах, че е добро място за незрящи хора. Там улиците са равни, има добър транспорт и хубав климат. Сакраменто беше и достатъчно близо, за да може Ейми да вижда семейството си в района на залива. Намерих си държавна работа – да помагам на незрящи. Останах ужасен как системата се отнася към слепите – към хората, на които уж трябваше да помага.
Реших, че искам да се занимавам с нещо друго.
Пит Екерт и верният му помощник Узу / Източник: peteeckert.com
Върнах се в бойните изкуства и се сдобих с куче водач на име Узу. След една година се чувствах по-добре. Моето красиво куче водач и аз изминахме безброй километри. Правех дърворезби и вечер бях горд да покажа на Ейми какво съм сътворил. Правех все по-големи и по-големи дърворезби, за да усетя образа. Хората бяха впечатлени, че мога да използвам струга безопасно. Но трябваше и да си изкарвам прехраната. Опитах се да правя часовници от твърдо дърво. Няколко много добродушни хора ми помогнаха да проектирам метод, за да успея. Не исках да се откажа и да се занимавам с това изкуство само като хоби.
“Визуализирам модела… ” / Източник: peteeckert.com
Един ден чистех едно чекмедже и в него намерих старата камера на майка ми. Тя бе починала няколко години по-рано. Харесвам механични неща, така че Ейми ме намери да опипвам тази камера с любопитство. Помолих я да ми опише настройките, за да мога да разбера как да използвам Kodak от 1950-а. Установих, че камерата е очарователна и открих, че има инфрачервена настройка. Мислех, че на един сляп човек, който прави снимки в невидима дължина на вълната, ще му бъде забавно да се занимава с това. Но всъщност не знаех нищо за филмовите, или за ръчните камери.
Работа на Пит Екерт / Източник: peteeckert.com
Първият ми фотографски излет, след поне хиляда въпроса в магазина за камери, завърши със снимки, които хората харесаха. Отново зададох милион въпроси на хората в магазина за камери. Не бих могъл да науча фотографията без тях. Опитах се да намеря книги за фотография в държавната библиотека, но референтният компютър за слепи не работеше.
Работа на Пит Екерт / Източник: peteeckert.com
Купих си собствен скенер за компютър и говорене. Научих се как да използвам адаптивния софтуер. Това нещо работеше. Беше много фина система. Все пак, малко по-добре от нищо. Вече можех да чета ценните книги за камери. Магазинът за камери ми беше дал назаем стар среден формат Mamiya flex. Старите камери бяха с мен на моите нощни екскурзии. Узу трябваше да научи нова команда, за да ме пази от крадци на улицата. Тя гласеше: “Гледай моите играчки!”. Научих го и на командата “Намери твоята играчка!”, която се отнасяше за камерата ми. Узу беше мой верен помощник, който не позволи на нито един опит на лошите да отнемат нещата ми…
Аз съм само турист в зрящия свят.
Пит Екерт / Източник: peteeckert.com
Плъзгам снимки под вратата от света на незрящите, за да бъдат гледани в светлината на зрящите. Гледам по време на събитието да “вкарам” снимката в очите си. “Виждам” всеки кадър много ясно, използвам само звук, докосване и памет. По-скоро съм концептуален художник, отколкото фотограф. Визуализациите ми идват от миналата ми памет за изкуството и това, което сега намирам в света като цяло.
Не съм обвързан от предположенията на зрящите, или техните предполагаеми граници. Камерата е друго средство за правене на изкуство за мен. Всъщност, рисунките ми приличат на моите снимки (поне тези, които направих, когато бях зрящ). Има обща нишка, обединяваща всички мои произведения на изкуството. Ако сте виждали моите стари фигуративни скулптури, бихте могли да разберете.
Снимам изображението, развивам филма и правя отпечатък за контакт. Правя това, което наричам примерни отпечатъци. Има ясна разделителна линия. Имам нужда от контура за обратна връзка, за да си позволя да направя големи крайни продукти.
За мен е важно зрящите да проумеят какво е слепотата.
Работа на Пит Екерт / Източник: peteeckert.com
Правя големите отпечатъци, за да накарам хората да мислят. Разговорите ми с хора в галериите изграждат мост между окото на ума ми и тяхната визия за моята работа.
Понякога хората отказват да повярват, че съм сляп. Обяснявам им, че аз съм визуална личност. Просто не мога да виждам!…”
Пит Екерт днес е на върха на славата като фотограф. Истински парадокс, като се има предвид, че е незрящ. Един вдъхновяващ пример за силата на човешката воля и вдъхновението от творчеството.
Източник: peteeckert.com
