100 000 души, след които 80 живи опълченци, откриват на 26 август 1934 г. паметникът на връх Шипка. На церемонията присъства цар Борис Трети
Истинският връх Шипка, на който е било главното командване при отбраната на прохода, обаче е на север от главното било и превала на прохода. Висок е 1232 м.
Върхът, където е днес Паметникът на Свободата, се е наричал Свети Никола. През 1951 г. с указ му е дадено ново име – връх Столетов (на името на генерал Николай Столетов, командирът на Шипченския отряд, към който са причислени и 5 дружини български опълченци). През 1977 г. е преименуван на Шипка, но връх Шипка вече съществува и, за да се избегне абсурда, на истинския връх Шипка се дава също ново име – Малка шипка.
Ето защо, днешният връх Шипка е изкуствено “преместен” с около 1 км на юг и е поставен на мястото на връх Свети Никола.
С Шипка е свързан и още един малко известен факт. Според първоначалния проект на върха на пресечената пирамида е трябвало да се постави огромен бронзов лъв, който да гледа на север. Той бил отлят в Софийския военен арсенал – от 28 бронзови части с общо тегло 28 тона. Трябвало за се пренесе на върха на части, за да се сглоби като обемен пъзел. Мулета и катъри изтеглят лъва до върха… И когато се умувало как 8-метровия цар на животните да бъде качен на кулата, румънското правителство обявило протест: не можело страшният звяр да гледа на север, защото това намирисвало на0 териториални претенции и плашело съседите. Тогава Министерският съвет решил лъвът да се обърне на юг, но по същия начин реагирали Гърция и Турция. Намеквало се е, че с този акт българите търсели реванш за Ньойския договор.
standartnews.com
