“Нито една държава не може самостоятелно да гарантира сигурността на своите граждани. Сигурността ще бъде гарантирана само ако сме заедно“. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова, която участва в лекция-дискусия по темите „Обща отбранителна система на ЕС“ и „Събитията в Испания“, организирана от Студентско сдружение ЕГО ПОЛИТИКО на Университета за национално и световно стопанство.
„Бъдещето на Европа по отношение на сигурността и отбранителния съюз е една политика, в която Европа тепърва прохожда“, с тези думи се обърна към студентите Илияна Йотова и допълни, че тази дискусия е в навечерието на председателството на България на Съвета на Европейския съюз, което се случва за първи път в нашата най-нова политическа история, откакто страната ни се присъедини към ЕС през 2007 година.
Вицепрезидентът открои важността на темата за общата отбранителна система на ЕС като подчерта, че за да има мир и да няма повече войни, са необходими много усилия, амбиция и политическа роля. „За съжаление обаче именно през 2017 година си даваме сметка, че имаме нови заплахи и предизвикателства пред европейските граждани и днес трябва да отговорим адекватно на тези нови заплахи, които носят съвсем друг характер – тероризъм, киберпрестъпност и конфликти в много части на света, който се превърна в опасно място за живеене. Затова сигурността е един от водещите проблеми на европейските граждани“, каза още Илияна Йотова.
„Ако до 2008 година усилията в Европа и вниманието на хората бяха насочени предимно към техния собствен стандарт на живот, то от няколко години насам темата е за това дали се чувстваш сигурен в дома си и дали границите на сигурността могат да се решават само на национално ниво или трябва да прескочим към един нов етап в общата европейска политика, който да дава повече гаранции за тази сигурност“, коментира вицепрезидентът. Тя добави, че като европейци все още не можем да намерим добрите решения за разрешаване на конфликтите, защото извън етническите такива и тези на тема сигурност и териториални претенции има и нови заплахи, като например енергийната сигурност и това доколко едни държави са зависими от други и как може да се гарантира тяхната независимост.
Илияна Йотова отбеляза, че най-тежък е случаят в Близкия изток, където наред с процъфтяващия тероризъм има и заплахи, за които също по-рядко се сещаме, а именно климатичните промени. „За много от нас това не е онзи проблем, който е проникнал дълбоко в съзнанието ни. Природата около нас се променя много и то в негативна посока. Тук прибавям и мизерията, бедността и липсата на перспектива“, допълни вицепрезидентът.
В отговор на въпрос по време на дискусията със студентите от Университета за национално и световно стопанство за това какви трябва да бъдат задачите за подобряване на европейската сигурност и как тя може да се гарантира на европейско ниво, Илияна Йотова заяви, че или трябва общата отбранителна система на ЕС да се подобри, или да изберем обратния път като всяка една страна дава собствени гаранции за своята сигурност, да прави по-стабилна своята отбранителна система, да обучава своите служби и да разширява своите мрежи.
По темата за миграцията и бежанците вицепрезидентът уточни, че създаването на онези пунктове в градове от страните от външната граница на Европейския съюз – най-вече България и Гърция, където като пристигнат бежанците и се извършва идентификация, снемане на отпечатъци, за да се разбере кой навлиза, е превърнало европейски територии в т.нар. горещи точки. „Европа не съзря този риск и не се подготви да посрещне огромните маси от хора, които тръгнаха към европейските държави. Нашето предложение беше друго – тези пунктове да бъдат още в транзитните държави – там, където са големите лагери от бежанци емигранти преди да тръгнат, и още на това място да се знае кои са всъщност хората, които мигрират. За съжаление, ние ги допуснахме на европейска територия, а се оказа, че нито финансово, нито икономически, нито социално сме готови за тях“, каза още Илияна Йотова.
По-рано вицепрезидентът проведе среща с проф. д.ик.н. Стати Статев – ректор на висшето учебно заведение и зам.-председател на Съвета на ректорите.
