Юбилейна вечер на поета Матей Шопкин, по случай неговата 80-годишнина
Тя бе един незабравим сърдечен празник на който присъстваха десетки творци на българското слово и изкуство, общественици, негови близки и приятели. Юбилярът бе отрупан със цветя, получи много поздравления и пожелания за слънчево дълголетие. В знак на изключително внимание бе поздравителнияг адрес на г-н Румен Радев, президент на РБългария. Вечерта откри юбилярът, със едно от емблематичните си стихотворения – „Молитва от Ботев връх“.
МОЛИТВА ОТ БОТЕВ ВРЪХ
Моя древна земя, побеляла от кости и преспи,
моя гневна земя, почерняла от мъка и кръв –
дай ми оня бунтовен напев на хайдушките песни
и зеления пламък на знамето с български лъв!
Дай ми тъмната болка на свойте безпаметни рани
и дълбокия плач на Марица, Огоста и Вит!…
Като млад богомолец издигам душата си в длани
от върха на Балкана, в мъгли и в балади обвит.
И те моля, земя, помогни ми докрай да остана
влюбен в пъстрите люлки на твоите нощи и дни;
залюлей ме над пропаст, приспи ме на равна поляна
и сърцето ми в извор, в камбана и в меч
превърни!
Аз съм кръвен потомък на твои борци и поети –
помогни ми до гроба и в гроба да бъда такъв:
да живея, пронизан от клетвени светли завети,
в боевете за тебе да падам безстрашен и пръв!
Помогни ми за тебе да пея, да плача, да страдам,
с твоя вятър и с твойте жита и реки да шумя,
с твойте песни спокоен да влизам и в рая, и в ада,
с твойте песни – божествена, българска, моя земя!
1964
Административният секретар на СБП Димитър Христов прочете поздравителния адрес от името на Управителния съвет на съюза и неговият председател Боян Ангелов, който връчи на поета най-високото отличие на СБП – плакет за изключителни заслуги към българската литература.
Боян Ангелов говори за високопатриотичното, оригинално и силно българско поетическо слово на поета. Със своето стихотворение посветено на юбиляра, започна и четенето на поети с посвещения на Матей Шопкин – Драгомир Шопов, Петър Андасаров, Димитър Христов, Петър Динчев, Лозан Такев и Георги Драмбозов.
С таланта си да рецитира вдъхновено своите стихове, Матей Шопкин подари на аудиторията в салона на ул. „Позитано“ 20, любими свои стихотворения посветени на Родината, родния край, родители си, на любимата си жена Магдалина и на двете им дъщери Марина и Теодора. И като венец на своя юбилеен празник, завърши рецитала си със стихотворенията „Потомък“ и „Български поет”.
ПОТОМЪК
Заченат сред полета и балкани,
израснал на горещи стремена,
аз ида с тъмен гръм на барабани
от мрака на далечни времена.
Аз ида от дворци, от манастири,
от сборища, от ниви, от хора.
Със белези от брадви и синджири
приличам на прастара канара.
Душата ми е слънчева и твърда,
и жилава в несгоди и в тъга.
Аз мога тежка сабя да развъртам
и да прекършвам момина снага.
Аз мога да заплача след градушка
и гълъб да нахраня в мойта длан.
Аз мога с къшей хляб и вярна пушка
да тръгна към хайдушкия Балкан.
Аз мога пред бесилка да запея,
загледан към високите звезди.
Аз мога и в смъртта си да живея,
аз, кръв и плът от моите деди.
Забравян и отричан, и прославян,
аз ида като вик на любовта.
И българин завинаги оставам!
Завинаги!… До края на света!…
1969
БЪЛГАРСКИ ПОЕТИ
Безкористни, безсънни, безутешни,
все още търсим образи и рими.
И все така за Господа сме грешни,
за дяволите – смешни пилигрими.
България гъмжи от бизнесмени,
от просяци, бандити, супердами.
И всички са безумно отчуждени
от нашите разпятия и драми.
И никой никога не ни запитва
какво ни радва и какво тревожи.
Дори да шепнем Азбучна молитва,
остават глухи нищи и велможи.
Какво са днес „Радецки“ или Вола?
Днес Ботевата чета се спасява
ту с огнената кръв на алкохола,
ту с блясъка на мимолетна слава.
Добрата дума вдън земя потъна,
заглъхна всяка паметна заръка.
И пада нощ огромна и бездънна,
и тъмна като Яворова мъка…
Но въпреки несгоди и кошмари,
но въпреки съдбите си проклети,
пред майчиния образ на България
докрай ще бъдем български поети!
1998
