Василка Петрова-Хаджипапа е родена в София. По образование тя е филолог, завършва немска и английска филология в Софийския Университет. От няколко десетилетия живее в Никозия заедно със съпруга си Христос Хаджипапас, известен кипърски писател. Посвещава живота си на преводаческа дейност, ползвайки в работата си равностойно български, гръцки, немски, английски и руски език, занимава се и с литературна и театрална критика. Заедно със съпруга си Христос Хаджипапас превежда и публикува в Кипър и Гърция българска поезия и проза. По техни преводи биват поставени в Кипър “Опит за летене” на Й.Радичков, с режисьор Юлия Огнянова, и “Последната нощ на Сократ” на Ст. Цанев. Малка антология на българската поезия, изготвена и преведена от двамата, е публикувана в кипърското литературно списание “Неа Епохи”. Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на кипърските писатели, Кипърския ПЕН и на Международния институт за театър.
Първата й книга със стихове “Глътка въздух” е публикувана 1983 г. в Кипър на гръцки език, макар че голяма част от стиховете са писани в България. През 2003 година бива публикувана от издателство “Балкани” книгата й “Отложен живот”, съдържаща извън обичайните за нея екзистенциални и философски рефлексии и размисли върху съдбата на хората като “емигранти” на тази земя. Следващата стихосбирка «Орехови думи» е издадена 2009 година от Издателство Пламък. Същата година публикува в Кипър стихосбирката «Единствената дума».
ВАСИЛКА ПЕТРОВА ХАДЖИПАПА
ТОЛКОВА МНОГО СМЪРТ
Какво ще прави човечеството
с толкова много смърт.
Тежки са душите на мъртъвците.
Най-тежки – детските.
Недоживели, недообичали,
нанарадвали се
на слънцето и на луната.
На морето и водата.
Непомирисалите цвета на пролетта,
която плахо пристъпва.
Какво ще правим с толкова смърт
в очите и сърцата..
Как, да, как ще живеем нататък?
ЧОВЕЧНОСТ
Човечността прие
злокобен облик:
Да погребеш
разхвърляните под небето мъртви тела.
Каква зловеща човещина!
НА ВОЙНИЦИТЕ,
ПОБЕГНАЛИ ОТ СМЪРТТА
Напред беше посочения от други като враг.
Назад беше угрозата
на “приятелски, свой” огън.
Свободният път беше един:
Към небето.
Но първо трябваше да се мине
през черната земя.
Юноши на колене.
Юноши понесли кръст в ръце си.
Обгорени земни цветя.
НА ВОЙНИШКИТЕ МАЙКИ
Майките са два вида:
Онези, непогребали децата си в земята,
а в изгорелите си сърца.
И майките, гледащи в празното.
Чакащи да чуят зловещата новина.
И трети вид може би.
Просто чакащи напразно
на часовниците под стрелките.
КУКЛЕНИ КЪЩИ
Жилищата в бомбардираните блокове
нямат фасади.
Десетки “куклени къщи”
пред нашите очи.
А “куклите” са под земята
в убежища или в гробове….
ЧЕРНА ТРЕВА
Тревата в бомбардираните градове
е черна.
Дърветата са черни.
Сградите бомбардирани
са черни.
Само телата на загиналите
са кърваво червени…
Ако останат непогребани с дни,
стават и те черни!
РАВНОВЕСИЕ
Теглилката на равновесието
между добро и зло
се наклони и прекатурна.
Блюдото на злото неимоверно натежа.
Забълва огън и жупел
върху разбягващата се
човешка тълпа.
Това блюдо на злото
може и да захлупи света.
