Едно чаровно упражнение в метафорично мислене и символична репрезентация.
Роден вярва, че премахването на всяка излишна частица материал от скулптурата е есенцията на неговата работа и ключ към съвършенство. Подобно на него, роденият в Каталуния графичен дизайнер Генис Карерас деликатно извайва философския камък, за да ни разкрие неговата деликатна същност. Той създава серия от плакати, всеки от които представя отделно философско напрваление през семпли геометрични форми.
Идеята на Карерас, чието графично студио се намира в Лондон, спечелва симпатии в сайта kickstarter и той получава средства, за да събере своя проект в книгата “Филографики: Големите идеи в малки форми”. В нея могат да се разгледат 95 школи на мисълта, обяснени чрез езика на визуалната метафора и символика.
Скептиците(в разговорния смисъл на думата, въпреки нейните философски корени) трябва да бъдат наясно, че вместо да се получи празноглав редукционизъм, който да обхване по елементарен и глупав начин някои от най-комплексните идеи на човечеството, проектът е интелигентен и добре обмислен триумф на символичното и метафорично мислене. Подобно упражнение е ключова част към развитието на нашето мислене и въображение. Минималистичните графики имат за цел да провокират интерес към тези вдъхновяващи теории за човешката природа, смисъл и цел – особено за тези от нас, които не са добре запознати и може би не са имали вдъхновение да се занимават и изучават философия.
“Графиката ми е отворена за разлчни интерпретации и позволява на читателя да намери своя път сам да свърже идеята зад всяко направление с неговата визуална форма. Това множество обхваща може би всички налични теории, за да видите и разберете света, който е събран в тази книга.
Тя е само отправна точка за далеч по-задълбочена дискусия. Исках да създавам стимул за разговори, за да се даде възможност на философията да се върне обратно в нашето ежедневие”. – пише Карерас на сайта си относно своите “Филографики”.
Релативизъм: Мненията не притежават абсолютна стойност или валидност, а единствено относителна, субективна стойност в зависимост от личното възприятие. Принципите на етиката са приложими единствено в ограничен контекст.
Абсолютизъм: Абсолютната истина е винаги валидна, независимо от условията. Възможността да се подложи нещо под съмнение е без значение за статичното състояние на тази истина. Универсални факти могат да бъдат открити и признати. Противоположен е на абсолютизма, според когото не може да съществува универсална истина.
Стоицизъм: Принцип, според който емоционалният и физически самконтрол водят до вътрешен мир и сила, което пък прави живота по-щастлив.
Позитивизъм: Единственото автентично знание се основава на смисъл, придобит чрез опит и положителна проверка. Научният метод е най-добрият за изследване на процесите във физическия и биологичен свят.
Емпиризъм: Знанието произтича от доказателствата, които човек получава през сетивния си опит. Според емпиризмът познанието се формира чрез опита и доказателствата, особено тези на сетивната перцепция, а не чрез вродени идеи или традиции.
Хуманизъм: Индивидте могат да водят щастлив и пълноценен живот и са способни да бъдат етични и морлани, без нуждата от религия и догма. Хода на историяра подчертава уникаланата отговорност, пред която се намира човечеството и етичните последствия от нашите действия.
Холизъм: Свойставата на дадена система не могат да бъдат обяснени чрез нейните отделни съставни части. Вместо това системата в нейната цялост детерминира как ще се държат тези отделни малки части.
Хедонизъм: Удоволствието е единственото инстинктивно добро. Действията се оценяват по скалата на това какво удовослствие произвеждат. Казано по опростен начин, хедонистът иска да го увеличи максимално и да сведе болката до минимум.
Солипсизъм: Знанието извън всичко отвъд индивидуалния ум е необосновано. Външният свят и околните са непознаваеми и може би изобщо не съществуват.
Нихилизъм: Животът няма обективен смисъл. Моралът не същесвува и идеята за него напълно отречена. Знанието не е постижимо и някои аспекти на реалността не съществуват като такива.
Алтруизъм: Практиката и принципът да използваме действия с цел да допринесем на другите, без да очакваме нищо в замяна.
Естетицизъм: Убеждението, че нашият основен фокус в живота трябва да бъде създаването на красота и наслаждението от нея във всичките й форми.
Екзистенциализъм: Идеята, че всички философски мисли трябва да започват с индивидуалния човешки опит. От него зависи да придаде автентичност и смисъл на тяхното съществуване.
Индивидуализъм: Политическото становище, според което правата на отделния индивид трябва да бъдат защитавани пред тези на социалните групи, принадлежност спрямо регион и други форми на колективност.
