Да благословиш предателя си е жест към собствената ти душа
Новата стихосбирка на Мария Лалева „Благословете Юда” предварително е обречена на успех. За тези, които живеят със стиховете й от „Личен архив” и „Не съм ви ближна” е единствено нетърпението да прочетат продължението на извечните теми, които Мария интерпретира по своя темпераментен и нетрадиционен начин, далеч от плачливите напъни и декларативни недомислици, извън общоприетите тълкувания на света около нас в неговата библейска предначертаност и ежедневните възторзи и падения.
Лалева отдавна се е превърнала в запазена марка в съвременната ни литература. Тя има не само собствен ритъм и собствени рими, притежава разпознаваемата неповторимост на Поета, който с тънкия си усет за вечност знае „Колко е истински трудно и честно да си премерим човешкото” и че „на любовта й трябва тишина”, защото тя има „древни очи по рождение” и вижда как местата на ценностите се сменят и е много лесно да се заблудим, подмамени от фалшивото им лустро. Да, на нас ни трябва коректив. И Мария Лалева е такъв. Защото винаги първо пита за сребърниците. И нека всеки да си отговори. С вяра, колкото едно синапено зрънце.
Маргарита Петкова
* Защо да благославяме Юда, „който познава прегръдката по братски преди ножа“?
„Юда в стихосбирката е символ. Не толкова библейският персонаж. Да благословиш предателя си е израз на духовно и личностно израстване. Това е пътят на големия осъзнат човек, който се е отказал да съди, да изпълнява присъдата, който се е научил да прощава не само на думи. Да благословиш предателя си е жест към собствената ти душа. Мост, по който да преминеш над болката, раната, обвинението, самосъжалението и обидата след предателството. Да благословиш предателя е да дадеш свобода на себе си, да се самоизлекуваш и от него, и от раната, която ти е нанесъл. Предателят е вид палач. В „Живот в скалите“ един от героите ми казва, че палачът се страхува само от едно – от прошката ти. Всеки палач заслужава да му покажеш, че си по-голям от него именно с прошка и с любов. А дали ще порасне след твоята прошка е негов избор. Ти си показал на света кой си със своя избор”, разказва в интервю Мария Лалева пред Димка Кабаиванова.
Благословете Юда. Той познава
капаните на смъртната си орис,
тъгата на въжетата и хляба,
очите на човека със окови,
прегръдката по братски преди ножа,
съмнението черно подир залез,
цената на последната си кожа,
съдбата на прокълнат и помазан,
на сребърника – тихата отрова,
на верността – пределите и края.
Благослових го в стих, защото може
да ме предава и все още да ми вярва.
Мария Лалева вече има издадени две стихосбирки: „Личен архив” и „Не съм ви ближна”, заявява смело присъствие и в киносредите като сценарист на филма „Дамасцена” (2017). Дебютният й роман „Живот в скалите” се превръща в истински Фейсбук феномен – в продължение на няколко години ежедневно се споделят десетки цитати в социалната мрежа, книгата става широко популярна още преди цялостното й написване и излизането й от печат.
Действието в книгата се развива в Стария Созопол – неизлечимо болна млада жена пристига със сина си и се запознават с няколко души, които се превръщат в тяхно семейство. Читателите са завладени от откровените истории на тези четирима местни герои: бившия актьор и предалия се на алкохола Михаил, мъдрия и благ старец Демир, борбената и импулсивна арменка Луиза и гадателката баба Настасия. Драматичният сюжет се разгръща на ръба между философията и притчата, като разкрива възгледите на тези герои за живота, любовта, раздялата, смъртта, прошката, страданието, истината, красотата. Премиерата на “Благословете Юда” ще се състои на 18 март /понеделник/ 2019 г. от 18.30 ч. в Club 1 на НДК. Редактор на книгата е поетесата Маргарита Петкова и ще бъде представена от Неда Спасова и Владо Карамазов.
