Зузана Брабцова създава текстове, които дълго се помнят
Романът „ТАВАНИ“ носи на Зузана Брабцова най-важната награда на чешката литературна сцена, „Магнезия Литера“. Неочаквано се оказва и върхова точка в кариерата ѝ. Няколко години по-късно, едва на 56, писателката напуска света ни.
А книгата е посветена точно на времето – на слабостите, които дишат в душата на всеки от нас… Именно протичащото време е като лупа, увеличава ги до безкрай, прави ни пионки в живота и вселената.
Една жена на средна възраст е изправена пред болезнена равносметка. Пристрастена към хапчетата, тя се озовава в най-голямата пражка психиатрична клиника. Оттам започва пътуването ѝ навътре – към болезнените спомени. Към неизживените провали. И към всичко онова, което пренебрегваме ден след ден, за да скрием най-важното – собственото си нещастие.
Смисълът се разпада по страниците на „ТАВАНИ“ – и думите заживяват свой собствен живот. Създават образи фантастични и гротескови, понякога плашещи, едно съновидение, в което най-ужасното се оказваме самите ние.
Ако имате смелост да последвате Ема Черна, ще научите много… ще се запознаете с Рибката и ще разберете как падащите снежинки също прогарят дупки в кожата… като пламъчето на цигара, изгасне ли то, свършил е и човешкият живот.
Философията на „Замъкът“ от Кафка и поривът към свобода на „Полет над кукувиче гнездо“ на Кен Киси са се отпечатали по страниците на „ТАВАНИ“. Така се е родила тази книга, фина и изплетена от страхове, но водеща към освобождение.
Сравнително краткият литературен път на Зузана Брабцова е изпълнен с успехи. Привлича вниманието към себе си, казвайки винаги най-важното – истината. Голям скандал около личността й създава публикуването на определяния като „лесбийски роман“ „Годината на перлите“ през 2000 г. Тогава Брабцова решава да се оттегли и издава следващата си творба 12 години по-късно. Това е именно „ТАВАНИ“, която затвърждава още веднъж славата й на успешен писател!
Книгите на Зузана Брабцова обаче са далеч от плиткото, плоското… Основна тема в тях по правило е смъртта и раздялата, болката, която носим в себе си.
Уникална в това отношение е и „ТАВАНИ“. Тя преплита в себе си изкуство, религия и философия. Образите, които писателката описва, са тъмни и наситени, запомнящи се. Допълнителна стойност придава това, че книгата на практика е и автобиографична.
Иначе като червена линия през целия роман преминава усещането за една картина – „Градината на земните удоволствия“ от Йеронимус Бош. Така авторката стоварва в типичния си стил истината върху всички ни… Че сме пропити от греха. И предлага да влезем в чистилището. Да разбием всички тавани.
През чистилището на Зузана Брабцова (думи за размисъл от „ТАВАНИ“):
- „Паднахме чак на дъното, на най-дълбокото дъно, до което може да стигне човешкото същество, провалихме се като майки, съпруги, дъщери, любовници…“
- „Поне за миг да не съм, поне за мъничък, милосърден миг.“
- „И как така никой не ни учи да умираме? Защо и ние не четем на глас на умиращите пътеводител?“
- „Срамната съдба е лакирана с кал.“
- „За какво най-много копнея, като се махна оттук? За тишина. Пълна.“
- „От детето, което беше, тук остана само шумолене, полет и шепа пера.“
- „Или всичко това още изобщо не се е случило, или пък тепърва предстои да се случи.“
Романът „ТАВАНИ” е издание на ИК„Персей”, превода е на Деница Проданова.
ИК “Персей”
