Скулптурът Емил Попов е роден през 1951 г. в гр.Кюстендил. Завършва скулптура в класа на проф. Любен Димитров. От 2002 г. е професор по скулптура в Националната художествена академия. Има двадесетина самостоятелни изложби в България и чужбина, две от които са в Галерия „Титан“ във Франкфурт. Правил е съвместни изложби с Ангел Станев и Станислав Памукчиев. Участвал е в над 20 скулптурни симпозиуми у нас и в чужбина, посветени на работа с различни материали: камък и неръждаема стомана (Гвалиор и Барода, Индия), черен гранит (Наготане, Индия), гранит и желязо (Кобе, Япония), камък (Линдабрун, Австрия), желязо и камък (Сепре, Швейцария; Илинденци), мрамор, дърво и желязо (Павликени) и много други. През 1988 г. представя свои гранитни пластики в рамките на Олимпиадата на изкуствата в Сеул, Южна Корея.
Автор е на скулптура на Илия Бешков в Плевен, на бюст на Златю Бояджиев в Пловдив, на бюст на Йордан Радичков (част от монумента „Илинденско-Преображенско въстание“ – Предела), на портретна фигура на Ванга в Рупите, на портретна фигура на Атанас Буров в София, на паметник на Григор Вачков в София и други. Негови творби са собственост на много художествени галерии в България, на Музей „Пушкин“ в Москва, на Националния музей във Варшава, на Музей „Данте“ в Равена, на Музей „Мост“ в Норвегия и много частни колекции по света.
Произведения на Емил Попов са собственост на НХГ, СГХГ и на художествени галерии в страната, на Пушкин музей /Москва/, Националните музеи на Варшава и Прага, на музей Данте /Равена/, музей Мост /Норвегия/, колекцията на Петер Лудвиг в Аахен /Германия/ и на Хуго Вутен /Белгия/.
„Емил е от този тип преподаватели, които едновременно са и силни творчески личности, заедно с това обаче, не агресират,не налагат своите лични разбирания върху образността на студентите. Дава им свобода, която се изразява не само в чисто стилов план, но и в различните посоки, които виждаме в изложбите. Учениците му експериментират с различни форми, материи, дори с материали, считани за несвойствени за скулптурата. Емил е намерил точен баланс между – усета, интуицията и е изградил специфичен подход към всеки един студент, благодарение на кото виждаме една много широка палитра от творби“
„През този период в който Емил навлезе в авангарда на новите търсения, скулптурата до голяма степен разчупи тази граници, които сама си беше създала и у нас. „Ако има къде днешните млади да видят скулптурата, развитието й от 70-те години до ден днешен, ще видят тази очевидност на разтварянето, разчупването на скулптурата в едно разширено поле.
Проф. Чавдар Попов
Самостоятелни изложби:
1944 – Галерия „Розе”, Хамбург; 1995 – Галерия „Ван Зее”; Берлин; 1966 г. Галерия „Титан”,;Франкфурт, 1997 – Галерия; „Скулптурн парк”; Катцов, Германия; 2000 г. Галерия Титан , Франкуфурт; 2001г- Галерия „Ирида”, София; 2003 г. Галерия „Възраждане”, Пловдив; 2004 г. СГХГ,;р 2005 г. „Импресия”, Пловдив; Галерия „Пролет”, Бругса; Галерия8, Варна;
Колективни изложби:
В периода 1981 г.-2000 г., три изложби съвместно с Ангел Станев, предтавени в София, Силистра, Перник, Добрич. С Ангел Станев и Ванко Урумов – София. Със Станислав Памукчиев – София.
Международни скулптурни симпозиуми:
1977 – Бургас – мрамор; 1985 – Линдабрун, Австрия – камък; 1991 – Линдабрун, Авсрия -желязо, камък; 1992 – Катцов,Германия – дърво и желязо; 1995 – Наготане, Индия – зелен гранит; 1996 – Koве, Япония – гранит и желязо; 1998 – Сепре, Швейцария – желязо и камък; 1998, 2003 – Илинденци, България – камък и желязо; 1999 – Смолян, България – желязо и камък; 1999 – Перник, България – желязо и камък; 2003 – Банско, България – гранит; 2005 – Павликени, България – дърво и желязо; 2005 – Червен бряг, България – керамика.
Национални скулптурни симпозиуми:
1989 – Силистра – желязо
1999 – Пловдив – камък и желязо
2000 – София – Парк “Оборище” – гранит и желязо.
Скулптурни биеналета:
1979 – 1997 – три участия в Равена, Италия
1985 – 1990 – три участия в Познан, Полша
1986 – Будапеща, Унгария
1987 – Букурещ, Румъния
Панаири на изкуствата:
Две участия в Базел, Швейцария.
Две участия в Познан, Полша.
Участие в Лондон, Великобритания.
Олимпиада на изкуствата:
1988 – Сеул, Корея – две гранитни фигури в Олимпийския парк.
Монументи:
Композиция пред Националния стадион в София.
Портретна фигура на Илия Бешков в Плевен.
Бюст на Златю Бояджиев в Пловдив.
Бюст на Кирил Петров в Монтана.
Бюст на Г.М. Димитров в София.
Бронзова композиция в колектив с Ангел Станев за НДК.
Бронзова композиция в колектив с Георги Чапкънов за Силистра.
Негови произведения са собственост на НХГ, СГХГ, провинциални художествени галерии, Пушкин музей – Москва, Националните музеи на Варшава и Прага, музей Данте – Равена, музей Мост – Норвегия, колекцията на Петер Лудвиг в Аахен, Германия и на Хуго Вутен, Белгия.
Участия отразени в каталози:
Олимпиада на изкуствата в Сеул – 1988 г.
Българска енциклопедия за изобразително изкуство, международни симпозиуми в Линдабрун (Австрия), Катцов (Германия), Кобе (Япония), Наготане (Индия), Илинденци (България), Колекция Петер Лудвиг (Германия) и др.
