Рисуването като начин за общуване и откритие, за докосване до тайните на душата. Споделянето и връзката със света се постига и е най-истинска и откровена чрез изкуството. Това е основният стимул в изкуството на художничката Цонка Дурева. За нея срещата с духовното е водещо за избора на тематика и стил. Често реалистичното пресъздаване не ѝ е достатъчно и впуска в експеримент да развие формата, да промени пространството в търсене на нов колорит. Тя винаги бива тласкана от идеята да пресъздаде онова, което остава скрито за очите.
“Тя, душата е скрита във всяка капка вода, лист или морска вълна. Достатъчно е да се вгледаш и ще я откриеш.”
Цонка завършва педагогика в Пловдивския университет, учи рисуване в класа на Минчо Панайотов. Рисува предимно маслена живопис. Вдъхновява се от заобикалящата я природа, красотата на Родопите през различните сезони и пресъздава в картините си пейзажи от вечната планина, натюрморти с цветя, портрети, вдъхновени от заклинателния и магичен наратив на българския фолклор.
Да рисува реалистично е част от творческото търсене на Цонка, но тя определено не се ограничава единствено до границите на реализма. В отделни етапи от творчеството си преминава през различни стилове и техники, в търсене на оптимален начин за изразяване. Увлича по абстрактното и сюрреалистичното, разказва, че то може да бъде открито във всеки предмет, във всяка среща с хората и изкуството.
“Понякога реалистичното пресъздаване не ми е достатъчно, имам нужда да развия формата , да променя пространството , да потърся нов колорит” – споделя пред екипа на Soifapress Цонка.
Истинската среща с другите се случва чрез нейните картини, по време на изложба. В рисуването си е вложила всичко, което иска да сподели, а изправени пред тях, хората са склонни да отворят себе си, да разговарят за чувствата си, провокирани от мазките на художника. Случва се едно мета-общуване, провиращо се над ежедневните битийни терзания: “През годините, чрез рисуването, създадох много трайни приятелства”. – разказва ни художничката.
Правилният път е искреността. Да бъдеш откровен и да “се оставиш” такъв върху бялото платно, без да изкривяваш чистия поток на съзнанието си е единственият начин да достигнеш до хората, способни да усетят всеки фалш и излишна помпозност. До тези размисли Цонка достига, може би, увлечена от философията на софизма. Повлияна от него, тя се стреми да изживява живота си искрено и честно.
Интерес към литературата и театъра допълват творческите ѝ търсения. Наред с рисуването, намира време и за писане на къси разкази. Един от тях – “Къщичка за птици” спечелва награда на публиката в конкурса на издателство “Анубис” през 2016, а на следващата година грабва отличието на журито за разказа си “Момичето от картината”.
