“Изкуството е една крачка към безумието на истината. Защото истината е безумие”
Генко Генков е български художник, живописец. Той става легенда в българското изкуство още приживе не само заради изключителното си чувство към цвета, но и заради волния си бохемски начин на живот като истински артист. Изречението му „Копая в цветовете като с мотика” изразява ясно неговата живопис – експресионистична, силна, с дълбоки сложни цветове. Рисува пейзажи, портрети.
Платната му въздействат най-вече с колорита, който е силен, сложен и често носи дълбок подсъзнателен смисъл. “Виолетовото е трагично. Това е цветът на космоса, на жестокия натиск на природата срещу света.Там изгарят илюзиите на живота”- обяснява Генко своите търсения.Експлозия от ярки, наситени, дори приемани за несъвместими тонове, взривява сетивата, надминава и най-смелите опити за предооляване на обичайните норми в живописта. Неизменно чистите и силни цветове обаче не са резултат от самоцелно търсена, колористично завършена цялост, нито пък са плод на случаен избор. Багрите в платната на Генко Генков винаги носят определена символика, израз на философските разбирания на твореца за природата, човека и космическите сили, изграждащи връзките помежду им”.
Художникът създава предимно пейзажи, които се отличават с характерен авторски почерк – ярък колорит и релефни повърхности. В ранните години на творчеството си художникът проявява предпочитания към по-тъмната цветова гама. В пейзажите му присъстват изображения на хора и животни. Дърво, къща, планина или пътека сред природата служат за композиционен център на картините му. Генко Генков предпочита да рисува от натура като често пресъздава софийски квартали или покрайнините на селата Рударци и Драгоил.
През годините художникът експериментира с различни похвати и техники на работа. През 70-те години разработва възможностите на различните материали, третира маслената боя като акварел, обработва повърхността с пясък или замества четката с нож. През 90-те използва пигменти, напомнящи керамична глазура. В работата му могат да се открият отгласи от изкуството на постимпресионизма и фовизма.
„… Живописта на Генко не беше цел или форма, а начин на общуване. Притежаваше генилната способност да артикулира със средства колкото универсални, толкова и уникални – универсални заради самата природа на изкуството, специфични и уникални заради неповторимия му изобразителен език. Едва ли в българската живопис има примери на толкова естествена експресивност, при това подчинена на строга архитеконичност и артистична логика. Пейзажите му са всъщност портрети на природата, преживяни като лична образност и условни в колоритните си интерпретации. Кадмиеви и пурпурни червени общуват с виолетови, жълти и кобалтово сини. Бялото и черното установяват драматургичен порядък на една колкото сложна и многопластово изградена живописна материя, толкова и цялостна духовна среда.”
Роден е на 31 януари 1923 г. в Пловдивското село Чоба. Учи живопис в Художествената академия в София, откъдето го изключват заради конфликт с проф. Дечко Узунов. Непримирим характер и дух, той говори срещу народната власт, заради което прекарва две години в затвора в Белене. След като и това не го вразумява, през 1956 г. го затварят в лудница.
Генко Генков е доказателство на фразата, че разликата между лудия и гения е една крачка. Той я прави често в двете посоки. “Изкуството е една крачка към безумието на истината. Защото истината е безумие.” – казва той.
Мнозина го приемат за смахнат, други се вслушват в дълбоките му философски размисли за света.
За него правилата и институциите не важат. Станал легенда още приживе, галериите продават картините му на цени над 5000 лв., докато самият Генко обикаля из трамваите и тролеите със своите още мокри платна и ги предлага по 100 долара.
Най-силни и търсени остават ранните картини на Генко преди алкохолът и лудостта да превземат голяма част от неговото живописно чувство.
Открива последната си изложба на 16 февруари, 2006 в Софийската градска художествена галерия. Показва 66 платна, нарисувани в последните 5 години След две седмици, на 3 март, Генко си отива от този свят. Човек съществувал винаги по собствени закони и признат приживе за един от най-безспорните български живописци от втората половина на ХХ век. Остави ни хиляди картини и мита за себе си. Хубави картини и достоен мит.
