Караваджо е синоним за Барока. Художникът, така добре познат със своето изследване от близко, в детайл на физическото напрежение и драматичното използване на светлосенки, може да бъде наречен бащата на тенберизма – преминаване от светлина към мрак.
Техниката му бързо се налага като доминантен стилистичен елемент, който не може да остави наблюдаващия апатичен и безчувствен към видяното. С потъмняванетто на сенките и поставянето на обектите под лъчи от светлина, картините му предизвикват силно емоционално въздействие. Работата му има огромно влияние върху други големи майстори от епохата като Рубенс, Бернини, Рембранд – всички те са вдъхновени от платната на италианския художник. Творците от следващото поколение, които следват неговия подход, дори биват наречени “караваджисти” или “тенебристи”.
Днес ще говорим за една конкретна творба на Караваджо – Горгона Медуза. Мистичното същество, което вместо коси, има на главата си змии. Всеки, дрънзал да я погледне, се превръща в камък. Тя е победена от героя Персей, който използва подарения му от богияната Атина блестящ щит, за да избегне да я гледа директно в очите.
Лицето на Горгоната е уловено в момент на ужас. Сразена, на границата да премине към смъртта, но все още в съзнание. Стъписването на лицето сякаш е породено от мигновеното осъзнаване, че и тя е смъртна. Кръвта тече от нея на тънки струйки. Змиите, като тихи свидетели, обрамчват лика й. За прототип е използвано младо момче – Караваджо рядко използва за модели жени.
Художникът е нает да нарисува своя шедьовър от кардинал дел Монте, който поднася церемониалния щит с главата на Медуза като подарък на Фердинанд I ди Медичи – велик херцог на Тоскана. Поетът Джамбатиста Марино обявява, че този щит символизирал куража на Дука при победата му над враговете. Замилсяно е тя да влзе в колекцията на Медичи във Флоренция като един вид конкуренция на Леонардо да Винчи, който по това време не е сред живите от около 80 години.
Медуза е нарисувана върху дървен щит, което, разбира се, е препратка към подарък на Атина за Персей, с който той да победи Горгоната. Но съществува и друг паралел – историята за това как бащата на Леонардо да Винчи настоява, докато той е още малко дете, да изрисува щит. Момчето отива в гората, събира змии, гущери и насекоми и композира от техните тела хибрид, чудовище, което след това изобразява върху щита. Иконографията е възприета от фамилията Медичи, които често я използват, за да изтъкнат своята сила и мощ.
Горгоната на Караваджо съществува в две версии – една от 1596 и друга, вероятно от 1597г. Първата е още позната и като Муртола по името на поета Гаспаре Муртола, който пише за нея: “Бягайте, защото, ако очите ви са потресени от увидление, тя ще ви превърне в камък”. Картината се намира в частна колекция.
Втората версия, която ви показваме, е малко по голяма(60×55 см). Тя не е подписана от художника. Шедьовърът може да бъде видян в галерията “Уфици” във Флоренция.
