Творец, който създава нова българска митология, обогатена с примери от световното културно наследство
Димитър Казаков (наричан и Нерон), български художник, е роден на 22.06.1933 г. в село Царски извор, Великотърновско. Детството му е белязано от мизерията на осиротялото семейство (бащата почива, докато Димитър е още невръстен), от непосилен труд, но и от досега с красотата на природата. Тя му дава първия неосъзнат импулс да твори – от глина, от дърво, какъвто материал попадне в ръцете му. На 20-годишна възраст, по изключение, той е приет за ученик в Художествената гимназия в София. Завършва я с отличие. Сетне учи с прекъсвания и презаписвания 7-8 години в Художествената академия, специалност “Графика”. През 1965 г. завършва графика в Художествената академия, София в класа на проф. Евтим Томов. От 1966 г. до 1972 г. работи в Пазарджик като щатен плакатист в комунални услуги. После със семейството си се премества в софийското село Божурище. За да има сигурен доход, няколко години е художник във военен завод. След това минава на свободна практика, установява се в София. По-малко известен в страната си, отколкото в чужбина, придобива световна слава. Една след друга следват индивидуални изложби в Гърция, Швейцария, Австрия, САЩ, Франция, Испания, Япония, Кувейт…
Първото телевизионно интервю на Нерон, което го прави популярен, е излъчено в края на 1979 г. – взето е от проф. Аксиния Джурова и Кеворк Кеворкян. През 1980 г. Казаков представя свои творби в галерия „Райко Алексиев“. Именно тази изложба отбелязва началото на голямото признание на художника у нас и по света. Следват я десетки изложби в най-престижните галерии в Ню Йорк, Париж, Мадрид, Виена, Токио, Торонто, Атина, Базел, Люксембург и др. Творби на Нерон притежават Националният фонд за съвременно изкуство в Лувъра, музеят “Пушкин” в Москва, Императорската колекция в Токио.
Интересен факт е, че на тогавашните общи художествени изложби Казаков не винаги е допускан, но негови картини винаги пътуват с експозициите за чужбина, представящи родното изкуство. През 1981 г, може би най-тежката в живота му, Казаков е принуден да се откаже от живописта поради астмата, получена на алергична основа от маслените бои. За няколко години се установява в град Сандански с надеждата да се излекува. Работи с несекваща енергия и плодовитост до последния си ден – с акрилни бои, акварел, скулптура, дърворезба, декоративна пластика…
В живописните си платна Казаков не само пресъздава мотиви от народните вярвания и фолклор – той е творец, който създава нова българска митология, обогатена с примери от световното културно наследство. Независимо от разнообразните, дори експериментални материали и техники, с които работи, уникалният почерк на Нерон е безпогрешно разпознаваем. Фигурите в неговите картини са устремени към отвъдното, обгърнати от мистичен ореол, а внушението за тайнствената същност на вселената се подсилва от присъствието на характерни символи знаци.
За своите 59 години Димитър Казаков оставя 15 000 живописни платна, акварели, графики, рисунки, пластики и рисувани керамични творби. Приживе художникът прави 15 самостоятелни изложби, като най-успешната е през 1980 г. и именно тя бележи началото на голямото му признание у нас и по света.
Картините на гениалния живописец Димитър Казаков, продължават да будят възхита и у най-младите ценители на това изкуство. И макар че маестрото ни напусна през 1992 г., интересът към неговите нестандартни визии и творчески решения продължава да расте.
Димитър Казаков-Нерон е от прекрасните примери за това, че талантът не идва сам. Освен че рисува, той е много добър музикант и пише стихове. Поезията му обаче излиза на бял свят години след неговата смърт – през 2008 г. във варненското списание „Знаци”. Публикувани са и негови афоризми, крилати сентенции за изкуството, спомени.
Дошли от мойто детство,
по козите пътеки минаха
с крачета боси, на рамо с цървули
пребродените дни – един копнеж.
Това отсъствие дарявам ви.
Животът, що шуми зад наште стъпки,
кове си своя спомен
и чака светлата развръзка.
* * *
Отворете своите заключени тайни,
надникнете в малкото си „аз”,
чуйте песните на свойта тленна памет,
сгрейте се със огъня й на пленителен пророк.
* * *
Старее мъртвото във нас, но живото
за път се пак преобразява,
духът подгонва своите миражи.
„13 века България”, Литературен свят
