Джордж Родриге е американски художник от Нова Иберия, познат най-вече с картините на любимото си Синьо куче, което му донесе световна слава.
Творецът е роден през 1944г. като единствено дете в семейството на Джордж, който е зидар и Мария Родриге. Малкият Джордж започва да се учи да рисува и скицира още от осемгодишна възрат, след като е диагностициран с детски паралич и прекарва няколко месеца в леглото. Той учи в Университета за изкуства в Югозападна Луизиана в средата на 60-те и посещава Арт колежа за дизайн(преди намиращ се в Лос Анджелис, в момента в Пасадена) от 1965 до 1967г.
Може би си мислите – защо точно пък синьо куче? Ами през 1980г. Родриге е нает да илюстрира книга с местни луизиански призрачни истории, озаглавена “Баю”. Родриге рисува 40 платна, които са препратка към описаните в историите герои и места. В разказът “Кланницата” се разказва за зловещо призрачно куче, което пази сградата. Вдъхновен от външния вид на върколака, художникът създава първото си Синьо куче. За прототип използва снимка на домашния си любимец Тифани, която обаче е с бяла козина и черни уши.
Животното добива популярност с рекламата на водка ‘Абсолют”, чийто нов дизайн на рекламната кампания е поверена на Родриге през 1992г. Преди него визуална идентичност на марката изграждат творци като Анди Уърхол и Ханс Годо Фрабел. Неговата работа се използва и от американската печатна компания “Ксерокс”.
“Жълтите очи са ключ към душата на моето куче. То притежава този взиращ се упорито в теб поглед. Хората казват, че то им говори с тях и всеки път казва нещо различно. Види ли веднъж човек на живо картина на Синьо куче, никога няма да успее да я забрави. Платната се отнасят до търсенето на отговори от човечеството за фундаментални въпроси. То никога не променя позицията си. Винаги те гледа натрапчиво. Както и ти него. Гледаш към животното и търсиш отговор на въпроса: “Защо сме тук?”. А то просто ти отвръща със същото питане. Кучето не знае и иска да разбере.” – коментира творението си Родриге в интервю за ” The New York Times” през 1998г.
Той го изобразява до президенти, около голи жени по време на разгорещени еротични сцени, на моравата по време на свое частно парти, Синьото куче може да бъде открито на дъното на консерва със супа или до лика на Мерилин Монро. То се превръща в нещо като звезда на поп културата. Мнението на критиците често пъти е твърде негативно, но художникът твърди, че това изобщо не го интересува.
Джорд Родриге почива през 2013г., след дълга борба с рака. Неговата работа е показана по време на няколко юбилейни изложби: в галерия “Диксън”, в Музея за изкуства в Мемфис и Музея за изкуства в Ню Орлиънс през 2008г.
