Красимир Иванов винаги се е увличал от рисуването. Четката е в ръката му едва ли не още от детската градина в село Василево. Като момче той не прекарва времето си единствено в ритане и размотаване с приятели, едва в шести клас, а вече стои пред картините си на първата си самостоятелна изложба.
На изобразителното изкуство отделя повечето си свободно време, посещава уроци в София и Добрич и, естествено, резултатите не закъсняват и Красимир е приет в престижната Софийска художествена гимназия за изящни изкуства “Илия Петров”. Интересно му е да изпробва силите си в живописта и рисува с маслени бои, темпера и акрил и акварел, понякога опитва и смесена техника. Сред картините му откриваме работи в областта на портрета, пейзажа, фигуралната композиция… “Стилово не смея да се определям, защото имам различни периоди, които са и доста различни, като начин на работа и колорит.” – разказва той за идейните си влечения.
Привлечен е от чара на град Шумен, където се установява от края на 80-те до 2007г. Талантът му не остава неподминат и Красимир е приет в Дружеството на шуменските художници. “По отношение на интереса на шуменското общество към изобразителното изкуство, да в Шумен има много почитатели на това изкуство, но за съжаление то не е достатъчно платежоспособно за да може един художник да се издържа с това.” – разказва художникът пред екипа на Sofiapress. Ситуацията в страната през тези години не е особена благоприятна за творец, който иска да се издържа и занимава единствено с изкуството си. На Красимир се налага да работи на няколко места, но по никакъв начин не се отказва от призванието си да рисува. Участва в културния живот на Шумен с дейността си към градския театър “Васил Друмев” и се опитва да разпали интереса на подрастващите към изобразителното изкуство в творческото училище “Сава Доброплодни”.
Нещата, обаче, не винаги преминават в безпроблемно спокойствие. Около 2007г. се извършват поредица от големи съкращения на преподаватели по изобразително изкуство. Краси решава да изкара курсове по класически масаж, който се превръща в негово основно финансово средство. Динамиката му на живот се изменя, от спокойствието на преподаването в Шумен той се озовава в пътуващ между различни курорти и градове. С този темп рисуването и излагането в галерии остава на заден план за известно време. Потребността от изобразителното изкуство обаче си е потребност. Тя не се смачква, въпреки натиска на ежедневието. Художникът се амбицира да намери своя начин да има свободата и удобството да твори и вече от две години живее в село Елешница, недалеч от Банско и Разлог, където устройва собственото ателие. Една мечта – простичкото да правиш онова, което ти влече и удовлетворява, е на път да се сбъдне. Красимир се надява и скоро да работи и с галерии из страната. Искрено му пожелаваме успех!
