Творбите на художника – философски диалог за законите на Вселената, заключени в краткия човешки живот
Михалис Гарудис е художник и монументалист от гръцки произход. Роден е на 20 януари 1940 г. в Елинохри, Гърция. По време на Гражданската война семейството му емигрира в България. През 1965 г. Гарудис завършва живопис в нашата Художествена академия в класа на проф. Илия Петров. През 1964 г. прави съвместна изложба с Димитър Казаков-Нерон в Академията, но три дни след откриването експозицията е свалена по решение на академичния съвет. Въпреки съпротивата срещу реформаторското изкуство на Гарудис и Нерон, на следващата година двамата са приети възторжено като членове на СБХ. В началото на кариерата си работи предимно живопис – натюрморти, морски пейзажи, композиции с поетични и философски заглавия: “Сбогуване”, “Настроение”, “Отчуждение”. От 1971 прави самостоятелни изложби в София и Париж. Ранното творчество на Гарудис е свързано основно със живописта – създава натюрморти, морски пейзажи, фигурални композиции с поетични и философски послания. По-късно започва да работи в областта на монументалната пластика и керамиката. В процеса на творческото си развитие Гарудис подхожда все по-експериментално към изкуството. В традициите на българското изкуство името на художника се свързва с хиперреализма в живописта. Носител е на Първа награда на изложбата „Приятели на морето“ и „Созопол и морето“. От 1986 година живее и работи в Солун.
Всяка картина на Михалис Гарудис е един свят, изпълнен със символика. Безкрайно красив свят, който потапя в размисли. Движенията на четката, оставили безупречни следи върху платното, съчетани с колажи от истински камъчета, дървета и въжета, изграждат неподражаемия стил на художника.
Живописното му изкуство става все по-експериментално, включвайки в него колажи с морски камъни и др. Морето е една от най-съкровените теми на художника. То е в основата на сюжета на някои от картините му. Морето с неговата безкрайност, с неговата античност, с неговия неуловим, но натрапчив дъх на древност и мъдрост.
Маслиненото клонче, като символ на вярата, на живота, също присъства, за да подчертае, че няма нищо изгубено в света, че стига само да се взреш с вътрешното си трето око, ще видиш и древния елинистичен свят и света на християнството.
Наранените статуи загатват за отминали светове, за течащото време, което накрая става пясък и същевременно, че колкото и да е несигурна паметта, тя е запазена в сърцето на камъка.
„Много обичам тези с гвоздеите, защото действат много силно. Просто аз така чувствам. То гвоздей и да го видиш, и живо да го видиш, не нарисувано, истинско, то си е гвоздей. Все удари от всякъде и накрая остава една светлинка”, споделя художника.
Светлинката, която винаги таи в себе си една надежда. Онази надежда, която се крие дори в очите на останките от антични статуи, неразделна част от всяка изложба на художника.
„Повече обичам, когато са на парчета, те приличат като един живот, човешки, който наистина, докато го изживее, то става съвсем на части, както една антична древна скулптура – глава, ръка, и накрая става и морски камъчета”, допълва Михалис Гарудис.
Вдъхновение за Михалис Гарудис е магията на човешкия живот, а дългото му отсъствие от Гърция дава отражение върху голяма част от неговото творчеството. Красотата на морето, антични мотиви от древността до днес и волността на пеперудите удивляват всеки, който ги види.
Представял е работата си в галерии в Париж, Кан, Люксембург, Виена, Мексико, Мадрид, Ню Йорк. От 1986 г. живее в Солун. Казва, че днес се връща в България поне два пъти годишно, защото има много приятели, а Нова година посреща обикновено в България.
„От античното до модерното – всичко това събрано в кавалетните формати на Mихалис Гарудис, така както само той умее – прецизно, бавно, старателно до перфекционизъм. Един свят, наситен със символи, алегории, метафори, свят колкото красив, толкова и крайно чувствителен до болезнен“, разказва галеристката Гергана Борисова и допълва: Живописта на Гарудис е изградена изцяло на принципа на противоположностите: от фината мазка на четката до майсторски колажирания привидно груб реален предмет – камък, въже, дърво, пирони… От „каменните“ антични мотиви до нежния полет на пеперудата; от обгорелите дънери до красивия пламък на свещта; от острието на пироните до нежната бяла драперия; от вечното до мигновеното… Творбите на Михалис Гарудис подхващат философски диалог със зрителя за неумолимите закони на Вселената, заключени в краткия човешки живот.
БНР, Facebook
