В родословното дърво на Стефка Георгиева Ралевска се носи кръв на живописци. Тя е правнучка на Г. Минев, художник – зограф, представител на Миньовия род от Тревненската живописна школа.
Стефка е родена през 1956 година във Велико Търново. На същото място завършва специалност “Графика” във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” при доц. Ив. Маринов. След това специализира същата специалност при проф. Хаджитанев и “Методика на Изобразителното изкуство” при доц. д-р Ст. Здравков, отново към ВТУ.
В продължение на 37 години работи като учител по изобразително изкуство в три великотърновски училища, като преди последните 22 години, в паралелките с разширено изучаване и профил “Изобразително изкуство” в СОУ “Емилиян Станев”.
Нейните ученици многократно печелят призове от международни, национални и регионални конкурси за детска рисунка. Самата Стефка обръща внимание на обучението им по графика и използването на нестандартни материали и техники. Нейната отдаденост към изобразителното образование и предаването му в следващите поколения й носят редица грамоти за високи постижения в обучението.
В личен план и творчество, тя акцентира на природата, преплетена понякога с човешката душевност и съдби. Обича да показва цветята, тревите, есенните листа в техния естествен вид сред природата.
Между клоните и в кората на дърветата вплита причудливи образи. Картините й нямат граница между портрета, пейзажа и натюрморта. Също както учи децата, тя не спира да търси разнообразие в използваните материали и техники, сред които са: акварел, сух пастел, цветен молив, туш-перо, офорт.
Автор е на 14 самостоятелни изложби в различни градове като Велико Търново, Поморие, Плевен и Бургас. Три от тях са съвместни с нейни ученици, които тя е обучила толкова добре, че се вписват в галериите сред нейния талант.
За Стефка Ралевска колегите ѝ използват само суперлативи. Ето какво споделят някои от тях:
„…В авторската експозиция са представени общо 12 творби – живопис и графика. Това, което ги обединява и допринася за цялостното им звучене, е голямата любов към неподправената красота на природата. Тя се изразява както в отношението към отделните детайли – тревичка, лист, цвете, така и към общия строй на художествения образ…”.
Доц. д-р Стоян Здравков
„Като художник предпочита да работи в капризната акварелна техника, използва също пастели, моливи, най – вече туш, перо. Основен обект на изобразяване в творчеството й е природата – цветята сред природата или във ваза, изсъхнали листа – особено я вдъхновява есента с нейните багри. Обича да наблюдава дърветата и ги възприема като духовни същества, вижда в кората им
различни образи и фигури, които изобразява.”
„Тъй като тя обича да изобразява обектите по свой нестандартен начин, нейните букети или още не са набрани, или още не са натопени. Има и такива, които са във вазичка. … Освен външните белези – цвят, форма цветята говорят много повече – те са нежност, изящество и деликатност, усетена и уловена от автора, преживяна и майсторски пресъздадена в техниката на акварела и пастела. В
пъстрата палитра от картини ще срещнем емоция, вътрешен заряд – от лиричност до експресия, ту нежно-розови до бяло-сини цветни петна, ту контрастно противопоставени оранжево-червени на зелено-сини. От гледна точка на езика в изобразителното изкуство, всеки професионалист знае, колко талант се изисква да премериш цвета, да положиш „петното” на точното място, защото акварела е
техника, непозволяваща на автора многократно „връщане” назад. Трябва внимание, чувство и нежност, когато подхождаш към него. Стефка Ралевска е постигнала онзи език на изказ, който са ни оставили в наследство майстори като Никола Маринов и Константин Щъркелов.”
Д-р Мариета Конова
„От картините й се носи аромат на люляк, хризантеми, дюли и есен, на злато и гроздов сок. В тях има меланхолия и много светлина, озаряваща усещането, че всеки един нейн графичен лист, акварел или пастел навлизат далеч зад очевидно разпознаваемия жанр: натюрморт или пейзаж и представляват всъщност поглед
обърнат към себе си – картините й са ароматен и меланхоличен автопортрет. В този смисъл пътешествията на Стефка Ралевска са бягство от действителността, от безисходицата и реалността, нещо което, всеки от нас прави, но рядко оставя следа. А Стефка Ралевска го прави по завладяващ начин. Тя затваря вратата на стаята си, подрежда материалите си и поема в някаква посока. За да стигнем там, където е тя, трябва само да последваме картините й.”
Доц. д-р Марина Теофилова
